Да преподаваш на полузаспали младежи, които мислят как да си платят наема или къде ще пият довечера, не е лесна работа. Тогава всяка оригиналност от страна на университетските преподаватели е добре дошла за навикналите към скучна материя студентски тъпанчета.
„В Спарта хвърляли от скала слабите новородени бебета и немощните старци… Не ме гледайте така“.
„А как да промените света? Вършете си работата добре, тогава ще се промени“.
„Говорите вече минута и половина, но все още не сте казали нищо. Как го правите?“
– Какво така сте се развълнувал? Изпитът е един празник. Трябва да се радвате.
– Аз се радвам. Просто празникът е вълнуващ.
„Има общо осем форми на кокетство. Най-простата от тях е „Аз съм глупачка“.
„Науката – това е любов. Правете наука.“
„Е, аз не съм шоколад и уиски, за да ме обичаш“.
„Работата ми е такава – аз говоря, вие спите“.
„Най-важният човек в университета е пазачът. Ако иска пуска ректора, ако иска не, но само един път…“
„Само не пишете много, че ще трябва да го проверявам, а най-добре предайте празен лист“.
„Уморени ли сте? Да, и аз се уморих да си говоря с вас“.
Преподавател: „Вероятно, когато се обръщам към дъската, ми показвате език“.
Студентите: „Не, не правим така.“
Преподавател: „А аз на вас ви показвам.“
– Елена, кой ви е любимият съюз?
– Съветският.
– Защо не бяхте на лекции миналата седмица?
– Умрях.
– А къде ви е потвърждението от деканата?
„Знам защо си нямаш приятел, твърде много говориш“.
„На всичките си познати казвам: „Преподавам на иновативни студенти“. Не знам какво е това, но звучи красиво“.
„Системата функционира, защото не е момиче. По-лесна е“.
„Важно е не количеството хромозоми, а тяхното качество!“
„Само икономисти, математици и историци не пият в сложни житейски ситуации!“
„Изобщо не харесвам отличници. Идват един път, взимат си всичко и си тръгват, повече не се виждаме. А с двойкаджиите на петата среща вече може и за смисъла на живота да си говориш“.
„Чаят е хубаво нещо. В него може да сипеш коняк и никой нищо да не забележи“.