В забързаното ежедневие едвам остава време да прочетем статусите по стените на френдовете и клюки колонките на таблоидите, какво остава пък да си губим времето с някоя книга в ръка. А и те едни дълги книги… Много се са разпрострели писателите, много нещо! Хиляда страници за една война и един мир – ай сиктир! Затова съдържанието на книгите трябва да бъде синтезирано в едно изречение. За по-удобно. Ето така:
„Хобит: дотам и обратно“ – къс път да види.
„1984 г.“ – нещо като „Биг Брадър“, ама с по-малко интриги и главните участници не говорят на диалект.
„Робинзон Крузо“ – некъв завалия попада на самотен остров и без интернет направо му се такова фамилията.
„Властелинът на пръстените“ – подобно на нещастно женен мъж, босоного пишлеме на име Фродо в сума ти страници се опитва да се отърве от пръстена си.
„Пътешествията на Гъливер“ – красноречив пример, че в тоя живот може и да си много голям, и да си много малък.
„Пътеводител на галактическия стопаджия“ – четиридесет и две.
„Малкият принц“ – досаден благородник кара катастрофирал в пустинята клетник да му нарисува овца, га че ли не е ходил на село.
„Алиса в страната на чудесата“ – момиченце попада в тайнствен свят, където вижда неща, които не можеш да видиш и след беритба на халюциногенни гъби в Пиринско.
„Ян Бибиян на Луната“ – поредно доказателство, че арменците не се спират пред нищо.