Китът не е риба, както си мислят мнозина, а бозайник. Китовете са се появили на нашата планета благодарение на еволюцията. Техните предци не са живели в океана, а на сушата. Ето защо китът, като нова форма на живот на планетата, трябвало да се приспособи към обитание на водни условия.
Въпреки че китовете живеят във вода, те не разполагат с хриле. За да дишат, природата им е дала бели дробове. За цялото време на съществуване на китовете тяхната дихателна система постоянно е еволюирала. Ноздрите постепенно се преместили към върха на главата. При днешните китове ноздрите представляват чифт дихателни отвори, които правят по-лесно получаването на кислород.
Когато китът се потапя във вода, неговите дихателни пътища се потапя, за да не попадне вода в тях. За тази цел у него има малки клапани. При китовете храносмилателната и дихателната системи не са свързани една с друга. Следователно проникването на вода в белите дробове през устата е изключено.
На повърхността на океана китовете се появяват на всеки 10 минути. Но ако има необходимост, те могат да бъдат в дълбините и за 45 минути. Когато китът се покаже на повърхността, първото нещо, което прави, е да изхвърли използвания въздух. Тази процедура е съпроводена от силен шум, който може да се чуе на километър разстояние.
При излизането си от белия дроб увлича слоя вода, който се намира над и около ноздрите, и така се образува фонтан, достигащ до 15 м. височина. След като издиша, китът поема нова порция въздух и се гмурка отново. Първият фонтан винаги е най-силен и достига до най-голяма височина, следващите са по-слаби, като за 3-4 минути китът изхвърля около 10-2- фонтана.