Притчи с неочакван край

 

Учителя никога не е бил по-шашав!

Веднъж Учителя поставил чайника върху огъня и забравил за него. Чайникът се разтопил. Друг на негово място би се разстроил, но Учителя не можел да си позвили такова нещо.

– Това е знак, който ми пратиха небесата. – казал си Учителя. – Явно, чаят днес за мен е вреден.

И започнал да пие бира.

***

Веднъж учениците намерили котенце с ранена лапа. Те и за секунда не се усъмнили, че Учителя мигновено ще намери начин да изцери котето и много искали да станат свидетели на чудо. Те оставили котето на верандата на Учителя, почукали на вратата и се скрили в близките храсти.

Учителя отворил вратата разгледал котенцето внимателно, след което се усмихнал немъдро и изритал котето. Ошашавените ученици излезли от храстите.

– Как можахте да постъпите така, Учителю? – укорително попитали учениците.

– Не мога да го изям – повдигнал рамене Учителя.

– Нямахме това предвид! – извикали учениците. – Мислехме, че ще излекувате това котенце!

В отговор Учителя хванал учениците за яката и няколко пъти им ударил главите във вратата.

– Някъде да виждате да пише табелка „Ветеринар“? – поинтересувал се спокойно той.

***

Веднъж Учителя си направил сандвич със сирене. Намиращата се наблизо врана с рязко движение отмъкнала сиренцето и кацнала на близкото дърво. Учителя се усмихнал и си направил втори сандвич. Птицата пикирала рязко и отново уловила сиренето. Учителя се намръщил и си направил трети сандвич. Враната с цялата си наглост дошла отново да гепи сиренето. Учителя се усмихнал със своята немъдра усмивка и си направил сандвич с врана. И го изял.

***

Веднъж при Учителя дошли търсещи.

– Кажете, Учителю – почтително попитали те, – какво ще направите, ако срещнете тигър в гората?

– Ще го изям. – хладнокръвно отговорил Учителя.

– Хм. – недоверчиво казали търсещите. – Ами ако тигърът, меко казано, е против?

– Тогава значи няма да го ям. – казал Учителя.

***

Веднъж при Учителя дошъл странстващ пилигрим.

– Учителю! – казал той. – А можете ли да лежите върху пирони?

– По принцип мога. – изненадващо се съгласил Учителя.

– О, ами покажете! – помолил се пилигримът.

Учителя повдигнал рамене, изсипал на пода две кутии с пирони, положил върху тях матрак и внимателно легнал.

– Не, това е неправилно – отправил упрек странникът. – Пироните трябва да се забият в дъска с остриетата нагоре! И да легнете върху тях!

– Пич, ти тъп ли си? – вежливо попитал Учителя.

***

Веднъж младият Сяо решил да се пошегува с Учителя и сложил върху стола му копче. Учителя спокойно седнал върху стола и без да трепне, провел занятието си. Когато на другия ден Сяо отишъл на лекция, той се сепнал – върху стола му имало голям пирон с острото нагоре.

– Сядай, Сяо. – ласкаво казал Учителя.

– О, аз ще постоя прав, благодаря. – промърморил младият Сяо.

– Казах да седнеш! – извикал строго Учителя и изразително опипал тежката бамбукова пръчка в ръката си.

Младият Сяо бил принуден да седи по време на цялата лекция на не най-удобното място за седене, а после не можел да седне в продължение на една седмица.

Извод: не се гъбаркай с Учителя.

***

Веднъж при Учителя дошъл послушник от манастира Шао Лин и нагло заявил:

– Моето кунг фу е много по-добро от твоя дзен, Учителю!

Учителя повдигнал рамене и извадил от килера своя пистолет. Послушникът получил куршум в коляното и мигновено просветление. След което вежливо се извинил и се отправил към изхода.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account