Притчи, които нямат място в жълтите вестници

Притчите учат и забавляват, дават прости отговори на сложните въпроси. В тях всеки човек може да намери нещо за себе си:

Притча за грозното дърво

Едно дърво страдало от факта, че било малко, криво и уродливо. Всички останали дървета в околността били много по-високи и много по-красиви. Дървото много искало да стане като тях, за да може и неговите клони красиво да се веят от вятъра.

Но дървото растяло на склона на скала. Корените му били вкопчени в малка част почва, натрупала се в процепа между камъните. В клоните му шумолял леден вятър. Слнъцето го огрявало само сутрин, следобед се скривало зад скалата, дарявайки своята светлина и топлина на другите дървета, растящи надолу по склона. Дървото просто нямало как да порасне повече и то проклинало своята нещастна съдба.

Но една сутрин, когато го оветили първите слънчеви лъчи, то погледнало към разстилащата се надолу долина и разбрало, че животът не е толкова лош. Пред него се откривало великолепна гледка. Нито едно от дърветата, растящи по-долу, не можело да види и една десета от тази прекрасна панорама.

Издатината на скалата го защитавала от снега и леда. Без своя крив ствол, чепатото и здраво дърво просто не можело да оцелее на това място. То имало своя неповторим стил и заемало своето място. То било уникално.

Притча за щастието

щастие

Снимка: kaboompics.com

Вървяло си Щастието из гората, наслаждавало се на природата, но изведнъж пропаднало в яма. Седнало и заплакало. Чуло, че покрай ямата минава човек и извикало:

– Добри човече! Измъкни ме от тук!
– А какво ще ми дадеш? – попитал човекът.
– А ти какво искаш? – отвърнало Щастието.
– Искам голяма и красива къща с изглед към морето, от най-скъпите.
Щастието подарило на човека прекрасен дом край морето, той се зарадвал, забравил за Щастието и избягал. Щастието останало в ямата и заплакало още по-силно.

Минал втори човек, Щастието го чуло и му извикало:
– Добри човече! Измъкни ме от тук.
– А какво ще ми дадеш? – попитал човекът.
– А ти какво искаш? – отвърнало Щастието.
– Искам много красиви и скъпи автомобили, различни марки.
Щастието дало на човека това, което иска, той се зарадвал, забравил за Щастието и избягал.
Щастието съвсем загубило надежда.

Тогава дочуло, че минава трети човек и Щастието му извикало:
– Добри човече! Измъкни ме от тук.
Мъжът извадил Щастието от ямата и продължил напред. Доволно, Щастието се затичало след него и го попитало:
– Човек! Какво искаш в замяна на това, че ми помогна?
– Не искам нищо. – отвърнал човекът.
И хукнало Щастието след човека без да си тръгва от него никога.

Притча за двете снежинки

снежинка

Снимка: kaboompics.com

Валял сняг. Било тихо и спокойно и пухкави снежинки кръжали в причудлив танц, бавно приближавайки се към земята.

Две малки снежинки, летящи една до друга, завързали разговор. За да не се разделечат една от друга, се хванали за ръка и едната снежинка весело казала:
– Колко невероятно е чувството да летиш!
– Ние не летим, ние просто падаме – тъжно отвърнала втората.
– Ще се превърнем в капки и ще се устремим към морето. Ще живеем вечно! – казала първата.
– Не, ще се стопим и ще изчезнем завинаги – възразила втората.

Накрая се уморили да спорят.

Те пуснали ръце и всяка полетяла към съдбата, която сама си била избрала.

Каквото и да правим, е за да стане по-добре

Веднъж един човек попаднал в корабокрушение и вълните го изхвърлили на необитаем остров. Той бил единственият оцелял и постоянно се молел на Бог да го спаси. Всеки ден се взирал в хоризонта с надеждата, че ще види плаващ спасителен кораб.

Изтощен, накрая мъжът решил да си построи колиба от дъските, изхвърлени на брега след коранокрушението. Но веднъж, връщайки се от търсене на храна, видял, че колибата му била в пламъци: димен стълб се издигал към небето.

Най-ужасното било, че, наред с дъските, изгорели и всичките му останали вещи. Той бил останал без нищо. Човекът не можел повече да сдържи отчаянието и гнева си.
– Господи, как можа да постъпиш така с мен? – разплакал се той.

Но на следващия ден корабокрушенецът бил събуден от рог на кораб. Корабът плавал към острова, за да го спаси.
– Как разбрахте, че съм тук? – попитал мъжът моряците.
– Видяхме димния сигнал – отвърнали те.

Притча за главния въпрос

В този ден, сякаш нарочно, всеки посетител питал Учителя едно и също, питал го главния въпрос: „Какво се случва след смъртта?“

Учителя само се усмихвал и нищо не казвал.

Тогава учениците го попитали защо избягва отговора.

– Забелязали ли сте, че задгробния живот интересува точно тези, които не знаят какво да правят с него? Имат нужда от още един живот, който да трае вечно – отвърнал Учителя.

– И все пак, има ли живот след смъртта или не? – упорствал един от учениците.

– Има ли живот преди смъртта, в това е въпросът – отбелязал Учителя.

Притча за гордия кедър

самотно дърво

Снимка: pixabay.com/danfador

В един двор израснал кедър. С всяка година той ставал все по-висок и по-красив. Неговата пищна корона царствено се издигала над останалите дървета и хвърляла дълбоката си сянка върху тях. Но колкото повече израсвалрастял и се разстилал над тях, толкова по-силно в него се надигала прекомерно високомерие.

С презрение гледал към всички под него, а веднъж повелително извикал:

– Махнете този жалък орех!

И дървото било отсечено от корен.

– Освободете ме от присъствието на противните смокини! Дразнят ме с глупавия си вид – наредил един друг път капризният кедър и смокините ги застигнала същата участ.

Доволен от себе си, гордо разклащайки клоните си, арогантният красавец не се смилил:

– Почистете около мен от стари круши и ябълки! – и дърветата отишли за огрев.

Така неумолимият кедър заповядал да унищожат едно след друго всички дървета. Той станал пълновластен господар в градината, от старите красиви дървета останали само пъновете.

Но веднъж се разразил силен ураган. Възгрделият се кедър се опитал да му се противопостави, здраво държейки се з земята с мощните си корени.

А вятърът, не срещайки на пътя си други дървета, безпрепятствено се нахвърлил върху стоящия самотен красавец, безмилостно го кършел, чупел и навеждал към земята. Накрая изтерзаният кедър не издържал на яростните удари и паднал повален.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account