Язовците с право могат да се нарекат „аристократите на животинския свят“: първо, тези животни са страшно консервативни – всичко правят в съотвествие с установените привички, и второ, като истински аристократи, те предпочитат да живеят в семейни имения – в големи дупки, някои от които са на няколко века. Освен това, язовците си предават тези дупки от поколение на поколение – точно като старинни замъци.
Дупките-жилища могат да бъдат наистина огромни – количеството входове и изходи могат да достигнат 50, а най-голямата открита досега язовешка дупка имала 130 изхода. В тези дупки живеят кланове, като понякога една дупка се обитава дори от няколко клана.
Всеки клан си има доминиращ мъжки, който гони натрапниците. В този случай се организират отделни входове за всеки клан и общи стаи за срещи. В някои дупки били открити помещения, които се използвали от язовците само в случай на опасност.
Като истински аристократ язовецът допуска да си има и гости – той е единственото животно, което позволява да има съквартиранти. Докато спи зимния си сън, във входовете на дома му се настаняват лисици. Язовецът няма нищо против, защото така пухкавите лисици спират течението и жилището му е по-топло.
Между другото, язовците са големи чистници. Те редовно сменят „постелята“ си, която се състои от трева, слама, листа: изхвърлят старата и грижливо си донасят нова.