Обикновено хората не забелязват как минава времето, докато изведнъж не се окаже, че вече не остава много. На 80-годишнината си ще сте преживели 4160 седмици: а в колко от тях сте били щастливи? В колко седмици научихте нещо ново? Приближихте ли се до целите си?
Ставате в 7 часа, отивате на работа в 9, после работен обяд, доработвате си, влизате в магазина, пробвате дрехата, чакате в задръстването, вечерта си гледате сериала/четете книжката, заспивате.
Свойствено за човешката природа е да се придържа към ежедневните риатуали и да желае стабилност („Щастието е жажда за повторение“ – казва чешкият писател Милан Кундера), но прекалено многото стабилност е вече стагнация, това е малка смърт всеки ден, ден след ден, седмица след седмица.
Ние не обичаме промените: кой знае къде ще ни отведат?
Норвежкият писател Ерик Бертранд Ларсен в книгата „Адската седмица“ предлага на всеки да избяга от рутината и неясното, но силно усещане, че животът минава покрай нас и да изпробва метод, който активно се използва във въоръжените сили по цял свят: да си устроите съвършено невъзможна седмица.
Поставете си амбициозни, едва достижими цели, използвайте всяка минута, задайте си бесен ритъм от 5 сутринта от следващия понеделник. Направете това от което винаги сте се страхували, това, което не умеете, това, което сте отбелязали от дълго време в списъка си със задачи.
Отдайте се на максимум, бъдете методични, упорити и целенасочени всяка секунда, включете съзнанието си на макс. Определете си наказания за неизпълнен план. Не се жалете. Преживейте тази седмица така, че сякаш ви е последната и сте длъжни да успеете да направите ВСИЧКО.
Важното е „адската седмица“ да бъде запълнена от начало до край. Работете до последната секунда на неделя вечер, без да си давате почивка и следвайки стриктно своя план. а след това анализирайте резултатите.
Може да има няколко варианта: да нямате никаква полза от страданията, които сте изпитали, да намерите в себе си невиждани запаси от енергия и смелост, а също и да проумеете, че живеете в ритъм, малко съвместим с хармоничното човешко съществуване.
Във всеки случай в седмицата, в която живеете на ръба и когато постоянно преодолявате себе си и излизате от зоната си на комфорт, няма да мине безследно.
На пръв поглед тази идея противоречи на всичко модерно, но всъщност това е стъпка в правилната посока: да повярвате в себе си, да проверите лимита си – да узнаете докъде се простира той, да направите крачка напред и да видите накъде се движите. Това е вид автотренинг на личността.
Важното е да не се увличате и да не изпадате в крайности. Спомнете си кривата на Йеркс-Додсън и необходимостта да поддържате оптимално ниво на стрес. Тогава ще вдигнте коефицента си на полезно действие и лесно ще се справяте със задачи, които по-рано за вас са се оказвали непосилни.