В детството вярвахме в куп шантави суеверия и вярвания, които ще се опитаме да си припомним сега:
Ако настъпиш някого по крака, трябва и той да настъпи теб, иначе ще се скарате.
При вида на мъртво животно казвахме: „Пу да не е в мойта манджа, пу-пу-пу!“
Всички мазета в града са свързани помежду си.
Ако ядеш семките с обелките, ще имаш апендицит.
Ако глътнеш дъвка, ще ти залепне стомахът.
Ако прескочиш някого, трябва задължително да го прескочиш наобратно, иначе няма да порасне.
Ако с приятел си ударите главите без да искате, трябва да се ударите леко пак, за да не се скарате.
Ако събереш 1000 яйца в играта, в която вълка от „Ну, погоди!“ събираше яйца, то ще се появи анимацийка.
Ако с някого минете от различни страни на стълба, ще се скарате.
Ако мине линейка, трябва да се хванеш за нещо червено.
Ако видиш умряло куче или котка, трябва да се хванеш за кичур коса. Ако си нула номер, за копче.
Нощем не трябва да се гледаш на тъмно в огледалото, за да не остарееш.
Ако сборът от първите три цифри на автобусното билетче е равен на броя на следващите три цифри, значи билетчето е щастливо.
Ако с някого кажете едно и също нещо едновременно, значи е на късмет или пък трябва да кажете заедно „Щастие!“.
Ако върху електронен часовник видиш четири еднакви цифри, трябва да си пожелаеш нещо.
Ако си роден на нечетна дата, не трябва да стъпваш върху кръгла шахта.
А вие сещате ли се за други?