Във войната няма победители. Губещи са всички. Усетете суровия ужас на войната чрез тези писма на немски войници от Източния фронт:
„Сталинград е добър урок за немския народ, жалко само, че тези, които се обучават, едва ли ще могат да използват получените знания в бъдещия живот“.
„Надявахме се, че до Коледа ще се върнем в Германия, че Сталинград ще е в нашите ръце. Каква голяма заблуда! Този град ни е превърнал в тълпа безчувствени мъртъвци! Сталинград – това е ад! Руснаците не приличат на хора, сякаш са направени от желязо, не знаят умора, не знаят страх. “
***
Разговарях с главен сержант В. Каза, че борбата във Франция била по-ожесточена, отколкото тук, но по-честна. Французите капитулирали, когато разбирали, че по-нататъшна съпротива ставала безполезна. Руснаците, дори ако това е безрезултатно, продължават да се борят… Във Франция или Полша вече трябва да се предадат, смята сержант В, но тук руснаците продължават фанатично да се борят“.
***
„Моя любима Целла. Това, казвам направо, странно писмо, което, разбира се, никоя поща не ще изпрати никъде, и реших да го изпратя по своя ранен земляк, ти го знаеш – това е Фриц Заубер …
Всеки ден ни носи големи жертви. Губим нашите братя, а краят на войната не се вижда и, навярно, няма да го видя, не знам какво ще се случи с мен утре, вече загубих надежда да се върна у дома и да остана жив.
Мисля, че всеки немски войник ще си намери гроба тук. тези снежни бури и необятни поля, покрити със сняг, ме довеждат до смъртен ужас. Да с епобедят руснаците е невъзможно…“
***
„Мислех, че войната ще свърши до края на тази година, но както се вижда, нещата стоят иначе… Мисля, че сбъркахме по отношение на руснаците „.
***
„Намираме се на 90 км от Москва и това ни струваше много убити. Руснаците оказват много силна съпротива, защитавайки Москва… Докато стигнем до Москва, ще има още жестоки боеве. Мнозина, които дори не се замислят за това, ще трябва да загинат…
В този поход много съжаляваха, че Русия не е Полша и не е Франция и няма по-силен враг, отколкото руснаците. Ако мине още половин година – сме пропаднали…“
***
„Намираме се на автострадата Москва-Смоленск, надалеч от Москва… Руснаците се сражават ожестечено и яростно за всеки метър земя. Никога боевете не са били толкова жестоки и тежки, и мнозина от нас няма да видят повече роднините си…“
***
Повече от три месеца съм в Русия и вече съм преживял много. Да, скъпи братко, понякога душата отива в петите, когато се намираш от проклетите руснаци на не повече от сто метра…“
***
От дневника на командващия 25-та армия генерал Гюнтер Блюментрит:
„Много от нашите ръководители силно са подценили новия враг. Това е отчасти, защото те не са знаели нищо нито за руския народ, нито за руския войник.
Някои наши военачалници в течение на цялата Първа световна война са се намирали на Западния фронт и никога не са воювали на Изток, затова не са имали никаква представа за географските условия на Русия и съпротивата на руския войник, но в същото време игнорирали нееднократно предупрежденията на видни военни специалисти по Русия…
Поведението на руските войски, дори и в това първо сражение (за Минск)поразително се различава от поведението на поляците и войските на западните съюзници в условията на поражение. Дори и когато са обркъжени, руснаците не отстъпват от своите граници“.