Константин Иречек е чешки историк, който отлично е познавал българите и българския начин на живот. Той е написал дисертация „История на българите“, като трудът му се счита за първата цялостна българска научна история. Върху изследването на българската история Иречек работи до края на живота си, като не спира да изследва нашето минало.
През 1881-1882 г. Иречек е министър на народното просвещение, като заслугите му в организирането на българското учебно дело и опазването на старините ни са огромни. Така че Иречек наистина е обичал България и българите с цялото си сърце. И като истински приятел не ни е спестявал истината, дори и тя да горчи. Вижте някои от цитатите му за българската народопсихология и преценете добре ли ни е опознал… Думите на Иречек са стряскащо актуални и до днес:
• България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
• Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
• За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.
• …Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
• Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие…