Неподражаеми бисери на деца и техните родители

усмихнато момче

Снимка: kaboompics.com

Непосредствеността, откриването на всичко ново и живото въображение помагат на децата да намират решение във всяка житейска ситуация. А понякога и родителите им не отстъпват. Предлагаме ви някои житейски ситуации, родили неподражаеми бисери:

Майка се оглежда пред огледалото в новите си джинси. Ангелина (7 години):

– Мамо, в тези джинси си като тийнейджърка! Изглеждаш като на 15 години!

Майката се усмихва. Честно казано, и тя мисли по същия начин. И тук Ангелина добавя:

– Но не се разстройвай, мамо! Когато те погледнат в лицето, веднага става ясно, че си на почти трийсет!

***

На плажа сме с мъжа и сина. Забравихме да вземем шапки, а слънцето пече силно. Казах на мъжа ми да гледа за малкия и отидох до вкъщи за шапки. Върнах се и виждам следната картина: синът ми закопан в пясъка, само главата му стърчи. Питах го:

– Къде е баща ти?

Синът радостен:

– Тати се къпе!

– А ти защо си тук?

Не по-малко жизнерадостно:

– Той ме закопа тук, за да не се изгубя!

Заслужава премия за баща на годината, дами и господа…

***

Влизам в стаята и виждам, че синът ми на 3 години седи на стола и реве.

– Какво се е случило?

– Уморих се да гледам детски.

***

Синът ми (6 години и половина) яде супа без ентусиазъм. Питам го:

– Вкусно ли е?

– А кой го е сготвил?

– Аз.

Той въздъхва:

– Тогава е вкусно.

***

10-годишният ни син пита майка си:

– Не съжаляваш ли, че имаш трима сина и нито една дъщеря?

– Разбира се, би било хубаво, ако имахме и една дъщеричка. Но ето, че и с вас печем курабийки и се занимаваме с ръкоделие…

– Вярно е – каза синът ми, – но момичето щеше да го прави с удоволствие.

***

Дете след посещения в зоопарка описал в съчинение как е прекарало уикенда: „Видях елен. При него нашата закачалка е на главата му.“

***

Докато докторът попълва картона на сина ми, детето деловито обикаля из кабинета му, разглежда всичко и се спира до тясната медицинска кушетка. След това, първо поглеждайки доктора, а после и внушителните размери на медицинската сестра, казва:

– Добре си живеете, само не мога да разбера, как се побирате двамата на това легло?

***

– Мамо, аз какъв бях, когато се родих?

– Мъничък.

– А можех ли да гледам детски?

– Не.

– А да бягам?

– Да правя салто?

– Не. Не можеше да ядеш с лъжица, не можеше да стоиш, да ходиш и седиш, даже не можеше да се обръщаш от гръб по корем.

Изумено:

– А какво съм правел?

– Нищо. Лежеше и викаше.

– И какво виках? „Моля, помогнете“?

***

Синът:

– Татко е купил и вода, и сок. Ти си му разрешила?

– На баща ти не му е нужно моето разрешение, може да прави каквото поиска.

***

Качваме се със сина ми в мрашрутка. Всички места са заети. Жена взима малкия на ръце. Питам го:

– Е, какво трябва да кажеш?

Синът ми се обръща към жената:

– Омъжена ли сте?

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account