Устройство на женския главен мозък

Ди Каприо наздраве

Лежа си сутринта, не притеснявам никого, трябва да стана, но не желая категорично. И тогава из кухнята се чува глас, в който се улавя мек камбанен звън и успокояващия шум на вълните:

– Скъпи, отиди до магазина…

Тъй като всичко това съпроводено с аромата на кафе и някакъв грохот от кухнята, разбрах, че е време за закуска, така че се облякох с готовност да отида до магазина. Попитах какво трябва да се купи.

– Хляб и нещо за чая.

– Торта? Паста? Шоколад?

– По твой вкус. Но хляб задължително.

Отивам, купувам две пасти, шоколад, хляб, излизам от магазина. Звъни се на телефона:

– Хляб недей, мерих се на кантара, надебеляла съм.

– Вече го купих…

– Остави го на птичките на улицата. Не го носи вкъщи!

Стоя, троша хляба на трохички за птиците. Въпреки, че птици почти няма. Прибирам се вкъщи.

На прага вече ме чакат:

– А хляб не донесе ли?

– Че ти нали каза…

– Няма значение какво съм казала, ти си длъжен да го почувстваш!

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account