В очакване на нашия Достоевски

Азис

Май само аз не съм се изокал по новината, че „Ню Йорк Таймс“ писали статия за Азис и неговата музика.

Не се притеснявайте чак толкова от това.

Преди време у нас беше дошъл един много известен английски режисьор и беше казал – „Хора, вие живеете на страхотно място!!! При нас в Англия няма къде да се види дупка по средата на улицата!“.

Не казвам, че Азис е дупка.
Не, Азис е нашият Мерилин Менсън, Ивана е нашата Джанис Джоплин а Фики е българският Джордж Майкъл.

На българския Уудсток, който се намира някъде около Димитровград, не се пее „Born to be wild“, а „Води ме в някоя квартална кръчма“.

И хората, които участват в това са нашия вариант на големия шоубизнес.

Само че израсъл не в мазетата на Сиатъл, а в онази голяма дупка в средата на пътя, който, след като е бил асфалтиран е бил разкопан, защото някой се е сетил, че не е прокарал телефонните кабели отдолу.
Не се ядосвайте, че Азис намира място в Ню Йорк Таймс, докато поета Христо Фотев бе осъден от БТК за 130 лева сметка за телефон, преди да си отиде от тоя свят (давал съм тоя пример много пъти, дано не ставам банален вече).

Не се ядосвайте, че „Хабиби“ има 20 милиона гледания, докато вдъхновяващите изпълнения на някой наш оперен певец с мъка събират 2-3 хиляди.

Вместо да се ядосвате, направете така, че това да се промени.

Как става ли – става лесно.

Утре сутрин станете.

Пуснете си за събуждане първа част на 40 симфония от Моцарт.

Вместо да четете вестник в метрото, отворете и прочетете една книга от Вонегът или Булгаков или Маркес.

Подарете на жена си посещение на симфоничен концерт, заведете сина си или дъщеря си на театър.

Свалете от интернет филмите на Фелини, Торнаторе, Микеланджело Антониони, Куросава, Жан Жак Ано, Пазолини, Тарковски и си направете домашно кино по същото време, по което мнозина ще коментират новия сезон на „Като две капки вода“.

Посетете концерт на млада група и я рекламирайте пред приятели и близки. И в социалните мрежи.

Купете си първата книга на млад писател и ако ви хареса, купете още няколко копия и ги подарете на приятели.

И така, лека – полека, без да се усетим дори, ще успеем да променим нещата така, щото у нас да се върне оня дух на съзиданието, на надеждата и на вярата, че вървим в правилната посока.

Музиката на Азис не е онова, което ни грози.

Музиката на Азис е това, от което в момента огромна част от страната ни има нужда – да пееш в макам хиджас и ориенталска орнаментика, използвайки различни модификации на размерите 7/8 и 4/4.

Дайте да направим така, че да имаме нужда повече от нещо друго.

Тогава, кой знае, може пък „Ню Йорк Таймс“ да напишат статия за чудото на българското културно възраждане.

И да дочакаме нашия Кърт Кобейн, нашия Моцарт, нашия Достоевски и нашия Джони Ротън.

Венци Мицов

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account