Във филма на Джеймс Камерън „Титаник“ от 1997 година семейство Исидор и Ида Щраус са показани как се утешават един друг в пълната с вода каюта в момента на потъването на лайнера. Сцената, когато Исидор се опитва да убеди съпругата си да се качи в лодката, в крайната версия на филма е премахната.
Когато в 00 часа и 30 минути на 15 април започва евакуацията на „Титаник“, първите лодки били спуснати във водата, запълнени наполовина. После станало ясно, че лодките няма да стигнат и започнали да се качват само пасажери с деца от първа класа.
Ида Щраус, разбирайки, че няма да пуснат мъжа й в нейната лодка, се отказала от своето място. Офицерът, разпоредил евакуацията, от уважение към преклонната възраст на съпрузите, предложил на Исидор Щраус също да седне в лодката. Но 67-годишният милионер не приел предложението.
След половин час, когато корабът наполовина бил потънал в океана, а на палубата царели паника и ужас, Исидор пак се опитал да качи Ида в някоя от лодките. Но Ида, виждайки как Исидор в последния момент й помахал, скривайки се в тъмното, не издържала и помолила да задържат спускането на лодката във водите.
Тя слезнала и се забързала към съпруга си. Той се опитал да я върне в лодката, но тя решила да не го оставя на потъващия лайнер, заявявайки: „Не оставям мъжа си. Ние винаги сме били заедно, където си ти, там съм и аз“.
Той отстъпил встрани. Тогава Ида свалила от себе си скъпоценното си самурено палто и го предложила на младата си прислужница – тя стояла встрани, тъй като прислугата от първа класа нямала право на евакуация.
Ида сложила палтото на раменете й: „Вземи, дете мое, нощта е хладна“. Прислужницата Хелън отвърнала, че не може да приеме от госпожата такъв скъп подарък и се опитала да свали палтото.
Ида с топла усмивка спряла ръката й и казала: „Мисля, че на мен вече няма да ми е нужно“. Хелън се разридала и паднала на колене. Но Ида, приемайки изведнъж суров вид, я хванала бързо и я избутала към лодката.
Ида отстъпила на прислужницата си своето място в лодка номер 8, предназначено само за пътниците от първа класа и й дала палтото си. Точно то помогнало на прислужницата да оцелее на ледения вятър в северния Атлантик. Тя живее 40 години след трагедията.
Последно видели двамата съпрузи да седят на шезлонгите на една от палубите на потъващия кораб. Те седели, хванати за ръце, а със свободната си ръка прощално махали на отплаващите лодки. „Те изглеждаха спокойни“ – така ги описали свидетели.