Пясъчният маратон в Сахара се смята за един от най-трудните в света. В този шестдневен преход с дължина 250 км участват само най-опитните и издръжливите.
Полицаят и петобоец от Сицилия Мауро Проспери също решил да изпита себе си. Първите четири дни всичко било наред и тогава започнала пясъчна буря.
По правилата, в такива случаи участниците трябвало да спрат и да изчакат помощ, но италианецът решил, че някаква буря не може да го уплаши – сякаш не е виждал пясък! Мауро увил главата си с шал и продължил по своя път.
След шест часа вятърът утихнал и Проспери разбрал, че се е озовал не там където трябва. Той се оказал толкова далеч от останалите, че дори сигналните ракети били безполезни – никой не ги видял. Напълно сам, сред най-обширната и негостоприемна пустиня на Земята.
На Проспери не му оставало нищо друго, освен да продължи напред. За да икономиса течности, му с еналожило да уринира в буркана за вода. В крайна сметка той се натъкнал на изоставена джамия, където изгладнелият маратонец можел да оцелее, ловейки прилепи, откъсвайки главите на бедните животинки и пиейки кръвта им.
в отчаянието си Проспери опитал да сложи край на живота си, като си прерязал вените, но от обезводняването кръвта била толкова засъхнала, че отказала да се излее, така че нищо не станало – само няколко драскотини и главоболие. И тогава маратонецът се заклел, че ще се бори до края за живота си.
В следващите пет дни Проспери продължил похода си из Сахара, утолявайки глада си с гущери и скорпиони, а жаждата – с роса. След девет дни митарстване съдбата най-накрая съжалила измъчения италианец -той срещнал група номади, които му обяснили, че се намира в Алжир, повече от 200 км от мястото, където трябвало да бъде.
И какво мислите? Изминали две години и Проспери се записал за участие в новия маратон, от който се върнал цял, невредим и в срок.