Как бях веган за три дни

аз съм веган

През целия си живот ям месо. Обичам го месото, много го обичам. Никога не съм могъл без него. Но някак си извънредно в качеството на експеримент пробвах да се храня така, както се хранят веганите. Интересно ми стана какво се случва в главата на хората. Как се чувстват.

За пълнотата на експеримента реших напълно да се откажа от животинските протеини. Тоест, никакво сирене, мляко, яйца и т.н.

Отидох до магазина и си накупих куп вегански г*вна. Основно фалафели и вега-котлети. Трябва да кажа, че веганската храна излиза два пъти по-скъоа от нормалната. Но какво ли не правиш в името на науката. Това бе в четвъртък.

За вечеря си приготвих 250 грама обикновен фалафел и обикновена салата (домати, краставици, зелен лук). Обичайно такъв обем храна стига, за да се наям от душа и малко след като се обработи хранатам, да пристъпя към вечернтие си дела: учене и работа. Но сега не стана така. Когато доядох веганската си порция, все още бях гладен.

Това беше странен глад: да ям не можех пвоече, тъй катомахът ми беше пълен, но на организма му трябваше още храна. Но реших да продължа експеримента и легнах в такова състояние да спя.

Фалафелите, между другото, са много вкусни. Ще ги ям понякога. С месо, естествено.

Събудих се гладен. За закуска имах плодов. Почти 300 грама плодове. Малкото въглехидрати победиха глада и можех да се настроя за работа. Трябва да отбележа, че това е обичайната ми закуска и обикновено ми стига, за да работя бодро (аз съм програмист) до обяд.

Работата е друга бира. Нормалната работа не ми се получи. Първо, мислех само за храна. Исках дивашки да ям и измъкнах от хладилника в офиса доматите, но и те не ме спасиха. Затова постоянно пиех вода, за има нещо в корема.

Но това бе само половината проблем. Големият проблем бе, че ме нападнаха диви пърдежи. Постоянно пробягвах до тоалетната“ страхувах се да не се подрискам, защото констистенцията на ескскрементите ми силно се измени.

Обядвах сандвичи без месо или риба. Хумус, авоакдо, краставици, домати. Изядох два пъти повече, отколкото ям обикновено. Но и това не помогна много.

За следващата си вечеря реших да добява нещо, което да напълни нормално стомаха ми и да ме спаси от чувството за глад.

Купих си тофу и фасул. Купих си още постни питки. Добавих патладжани, защото ги обичам много. Храната ми вече стигна някъде 400 грама.Получи се, трябва да кажа, много вкусно. Доядох фасула с лъжица от буркана. Това малко ме спаси от глада, можех да довърша домашните си дела и да легна да спя немного гладен.

Дори не можех да общувам правилно с приятелката си по телефона, защото мозъкът ми отказваше да мисли за каквото и да е.

Така завърши моят петък.

Събота започна също така дивашки гладна. За закуска имаше отново плодове. До обяд продължих с фасул. На обяд изядох цял пакет фалафел с питка.

Имаше още малко до вечерта, затова отидох на рожден ден, а там се напих и забравих за глада.

Сутринта в неделя се събудих не само гладен, но и със средна тежест махмурлук. То е и разбираемо: да се пие на гладен стомах не е най-добрата идея (изобщо не съм спец по добри идеи). Но събрах остатъка от волята си, за да продължа експеримента. Доядох буркана фасул до края, изпекох си вега-котлети (с броколи и гъби) и…

… разбрах, че не мога да продължа експеримента. Това е безчовечно. Майната му на такъв живот. Постоянен глад и пърдежи. Неразбиращи хорски погледи, когато отказваш някакви очевидно вкусни неща.

Сварих всичките си налични яйца и ги изядох с майонеза. Ръцете ми трепереха от предвкусването на животинските белтъчини. А това бяха просто яйца. Мисля си, че щях да умра, когато направих първата хапка.

Докато пишех този пост, във фурната ми се приготвяше шунка. И това е прекрасно.

Без да ми мигне окото преглътнах половината от това почти половинкилограмово парче шунка. После разбрах, че това е малко и доядох другата половина. Легнах на дивана. Такъв кеф мисля, че не съм изпитвал през целия си живот. Това е толкова готино, че реално няма с какво да го сравня.

В общи линии, препоръчвам на всички веганската диета. Без нея е невъзможно напълно да се разбере колко е важно и готино: яденето на нормална човешка храна.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account