Навиците, които си ги имаме само ние

Оркестър без име

1300 години история си е достатъчен период, в който да си създадем наши си навици, български. Ето най-интересната част от тях:

Да се обличаме преди магазина

Няма да се лъжем, суетни сме си и обичаме да изглеждаме добре. Спортните шорти до коленете и зелената изпъната тениска не са вариант дори за рутинно ходене до магазина. Но пък роклята и токчетата са идеални за разходка. И това е прекрасно.

Да отговаряме честно на въпроса „Как си?“

„Как си?“ Отговорът на чужденците на този дежурен въпрос е прието да бъде „Благодаря, добре!“ При нас не е така. Ако попитате някой нашенец как са нещата, той ще отговори честно и задълбочено. Понякога може и да разкаже за обратите в живота си за последните 6 месеца.

Не се усмихваме на непознати

Не се усмихваме на хора, с които случайно сме си засекли погледите и това е. Или поне, не и с всичките си 32 зъба. Пазим си искрените усмивки само за приятели, роднини и любими. А ето и защо.

Празнуваме Нова година с по-голям размах от Коледа

Няма да е пресилено, ако кажем, че Нова година ни е основният зимен празник. Дни преди това започва трескава подготовка около руската салата, баклавата, припомнянето на стъпките на Дунавското, пиротехниката, шампанското… докато Коледа я посрещаме с по-малко приготовления и в по-скромна компания.

Обичаме да цитираме стари филми

Често и с голямо удоволствие си пеем песните и произнасяме репликите от старите български филми, като понякога дори запазваме интонацията и гласовете на персонажите, без това да смущава околните. Някой да е пробвал да цитира чуждестранните анимации примерно? Освен смеха на Уди Кълвача, трудно ще се сетим за друго. А в репликите от нашите стари филми има заложен толкова смисъл, че и до края на живота си можем да осмисляме.

Да не изхвърляме пакети

Сериозно, вероятно във всеки български дом има пакети и в тях още пакети. Нещо като пакетени „матрьошки“. Че си ги и ползваме.

Да не ходим на гости с празни ръце

Може да бъде шоколад или бутилка вино, защо не и цветя, не е толкова важно – важното е нещо да донесем. За не отидем някъде на гости „с празни ръце“.

Да разказваме вицове във всеки изгоден случай

Често, когато слушаме или разказваме история, вмъкваме репликата: „Това ми напомня на един виц…“ И задължително го разказваме. Обичаме да се смеем.

Да объркваме чужденците с кимането си

Щом всичко не ни е наред, защо пък кимането ни да не е наопаки? Нашето „Да“ е тяхното „Не“ и обратното. Ако се чудите откъде идва тази традиция да кимаме наобратно, хвърлете един поглед тук.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account