Или как се виждаме отстрани, но не можем нищо да направим:
Изчервяването
Когато почервеняваме от смущение, излиза от контрол, взима връх над съзнанието и самоконтрола. Някои хора се изчервяват, когато са смутени, радват се, гневят се и изпитват много други емоции.
Марк Лири, професор по психология и невронаука, който изучава изчервяването, че реакцията е по-скоро реакция на това, че ви гледат, а не на чувство за срам. Често причината е в смущение, но по-разпространената причина е нежелателното социално внимание.
За съжаление е практически невъзможно да се спре реакцията на изчервяване, веднъж щом е започнала. Почервеняваме, когато има някакъв стресов фактор. Възможно е да не чувствате стрес, но в някой момент този фактор е бил пуснат. Може да пробвате да предотврати изчервяването, изучавайки специални психологически методи.
Прекомерното изпотяване
Потоотделянето не е функция, която тялото може да контролира, а някои хора се потят повече от други. Около 2-3 процента от хората страдат от непредсказуемо неконтролируемо потоотделяне, наречено хиперхидроза. Много хора с хипохидроза страдат не само физически, но и в социално отношение.
Често може да чуем за хора, които сменят по 3-4 фланелки на ден, носят само тъмни дрехи, дрехи по няколко слоя, за да избегнат смущенията от многото пот.
Причините за хиперхидроза и до днес са неизвестни, но съществуват редица ефективни начини за лечения, като например лечение с електрически импулси през потните жлези или инжекции ботокс, които парализират потните жлези.
Сриващият се глас
Спазматическата дисфония е рядко състоние, при което се повреждат вокалните способности. Често страдащите от това заболяване забелязват, че гласът става груб, а някои букви се произнасят трудно. При това се нарушават мускулите на ларинкса, които изпитват внезапни непроизволни спазми, което пречи на гласните струни да вибрират и да произвеждат глас.
Това води до сриване на глас, като причината е неизвестна. По-рано се считало, че причината е пт психологически характер, но изследователите смятат, че за всичко са виновни нарушения в централната нервна система.
Днес е невъзможно да се излекува това състояние, но могат да се намалят симптомите.
Припадането при вида на игли
Тази фобия често сме я гледали по филмите. В напрегнати моменти героят вижда игла и припада. През 1997 година страха от инжекции официално бил признат и регистриран в Диагностичното и статистическо ръководство по психически разстройства.
От страх от игли страдат около 10 процента от хората и това разстройство може да бъде наследствено.
При белонофобията (патологичен страх от остри предмети), най-известната форма на фобия от игли, видът на иглава предизвиква физически ефект на домино, известен като вазовегална реакция: ценралните нерви реагират, кръвоносните съдове се разширяват, кръвното налягане пада и човек припада.
В основата на проблема често е чувствителността към болката от пробождане.
Изследователите се опитват да изяснят по какъв начин този страх възника у човек и може да бъде намерен нов подход към лечението на тази фобия.
Припадане от музика
Има случаи, когато музиката предизвика у слушателя не просто удоволствие, а епилептичен припадък.
Един такъв случай е свързан със Стейси Гейл, 24-годишна жителка на Ню Йорк, която припадала всеки път, когато слушала музиката на любимия си изпълнител.
Изследователите на главния мозък са на мнение, че подобни припадъци се случват, когато част от мозъка, която обработва емоциите, асоцирайки се с определена музика, провокира областта на мозъка, която предизвиква припадъците. Около 70 процента от хората са способни да контролират припаданията с помощта на медикаменти. В някои случаи може да се наложи операция на мозъка.