Ето затова не ходя на море

Валери Йорданов кецове

Валери Йорданов в кадър от филма „Кецове“.

Всеки път трябва да обяснявам защо не обичам да ходя на море, затова реших да създам тази публикация, която да разясни на всички познати тази моя „странност“, а заедно с това и да ви споделя един забавен случай, приятели мои.

Случи се преди няколко години, когато аз и няколко приятелчета в поредния почивен ден отидохме на море. Взехме си хотелска стая, вечерта добре си прекарахме, отложихме плажа за следващия ден. На сутринта се събудихме и след като изтрезняхме с по бира, се отправихме към плажа. Беше някъде 10 сутринта.

Приятелите ми отидоха с децата си да се къпят, да се забавляват на атракционите, а аз останах на брега и продължих да си пиянствам. Настроението беше кофти, главата ми страховито бумтеше, бирата се стопляше за броени минути и се превръщаше от прохладна напитка в откровена пикня.

И тук се случи нещо, което прецака настроението ми окончателно. Седях практически в самата вода и в този момент до мен мина тлъстичко мамче на около 30-35 години със своето мило „чадо“ на ръце, влезе до коляно във водата, точно срещу мен, взе детето си под крака и започна да го подканя с известните на всички ни „Пиш-пиш“, „Къкай-къкай“, „Хайде давай още малко“…

Естествено детето й не я накара да чака дълго и започна да къка директно в морето. Бях в шок! Такова дивашко поведение и наглост просто не очаквах. Естествено, не можех да замълча и казах: „Госпожо, извинете, но там има тоалетна!“ и показах биотоалетната, разположена на брега на морето буквално на 50 метра от нас.

Това, което чух в отговор, беше апогей на простата природа на човек. Тя отговори следното: „Когато си със своите деца, тогава ще умнееш, а аз нямам левче да платя за п*сраната тоалетна и не съм минала толкова километри с автобус, че да плащам и за тоалетна!“ Егати овцата.

Това ме извади извън нерви, а тя така бързо избяга с нейното копеленце, че изпаднах в прострация, като само вълните, приближаващи към мен малките л*йненца към краката ми, ме накараха да се съвзема. И тук направих нещо, което не очаквах от себе си.

Взех малък целофанов плик и извадих шитнята от морето. По-точно онази част, която вълните не отнесоха към страната на къпещите се хора. След това станаха и с л*йната в пакер тръгнах да търся онова мамище. Не чаках дълго, когато я видях нея и малкото копеле, което се осмели да оскверни морето и честта на Посейдон, както и главата на тяхното семейство, мазен пиян шопар на около 45 години и тяхното одеяло, което бяха сложили върху една поляна.

Седяха и ядяха диня, като междувременно плюеха семките в пясъка, където имаше сандвичи, салата, шишчета, бира, разлята в чаши. Прибилих се и се прокашлях, карайки ги да ми обърнат внимание.

„Извинете“ – казах аз – „Чух, че изпитвате известно финансово затруднение, ако е така, искам да ви нашомня, че торът държи скъпа цена и затова смятам, че във вашето положение не трябва да се лишавате от толкова дефицитен и скъпоструващ материал.

С тези думи изхвърлих л*йната от пакета директно върху тях на поляната: върху динята, салатата, шишчетата, даже върху бирата попадна малко, благодарение на това малко идиотче, изакало цяла купчинка.

След това последва гонитба, благословия на майка и пищене от страна на свинята-майка. Главата на семейството им естествено не успя да ме догони и аз благополучно се скрих след акта си на възмездие.

Останалите два дни море прекарах в хотелската стая, за което никак не съжалявам, тъй като там имаше климатик, кабелна и студена бира директно от фризера.

Приятелите ми казаха, че този мазен тюлен ме търсел по плажа още няколко дни, изпитателно гледайки в лицата на почиващите, но претърпял фиаско. А заради тях аз не обичам да почивам и до днес на море.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account