Всеки път трябва да обяснявам защо не обичам да ходя на море, затова реших да създам тази публикация, която да разясни на всички познати тази моя „странност“, а заедно с това и да ви споделя един забавен случай, приятели мои.
Случи се преди няколко години, когато аз и няколко приятелчета в поредния почивен ден отидохме на море. Взехме си хотелска стая, вечерта добре си прекарахме, отложихме плажа за следващия ден. На сутринта се събудихме и след като изтрезняхме с по бира, се отправихме към плажа. Беше някъде 10 сутринта.
Приятелите ми отидоха с децата си да се къпят, да се забавляват на атракционите, а аз останах на брега и продължих да си пиянствам. Настроението беше кофти, главата ми страховито бумтеше, бирата се стопляше за броени минути и се превръщаше от прохладна напитка в откровена пикня.
И тук се случи нещо, което прецака настроението ми окончателно. Седях практически в самата вода и в този момент до мен мина тлъстичко мамче на около 30-35 години със своето мило „чадо“ на ръце, влезе до коляно във водата, точно срещу мен, взе детето си под крака и започна да го подканя с известните на всички ни „Пиш-пиш“, „Къкай-къкай“, „Хайде давай още малко“…
Естествено детето й не я накара да чака дълго и започна да къка директно в морето. Бях в шок! Такова дивашко поведение и наглост просто не очаквах. Естествено, не можех да замълча и казах: „Госпожо, извинете, но там има тоалетна!“ и показах биотоалетната, разположена на брега на морето буквално на 50 метра от нас.
Това, което чух в отговор, беше апогей на простата природа на човек. Тя отговори следното: „Когато си със своите деца, тогава ще умнееш, а аз нямам левче да платя за п*сраната тоалетна и не съм минала толкова километри с автобус, че да плащам и за тоалетна!“ Егати овцата.
Това ме извади извън нерви, а тя така бързо избяга с нейното копеленце, че изпаднах в прострация, като само вълните, приближаващи към мен малките л*йненца към краката ми, ме накараха да се съвзема. И тук направих нещо, което не очаквах от себе си.
Взех малък целофанов плик и извадих шитнята от морето. По-точно онази част, която вълните не отнесоха към страната на къпещите се хора. След това станаха и с л*йната в пакер тръгнах да търся онова мамище. Не чаках дълго, когато я видях нея и малкото копеле, което се осмели да оскверни морето и честта на Посейдон, както и главата на тяхното семейство, мазен пиян шопар на около 45 години и тяхното одеяло, което бяха сложили върху една поляна.
Седяха и ядяха диня, като междувременно плюеха семките в пясъка, където имаше сандвичи, салата, шишчета, бира, разлята в чаши. Прибилих се и се прокашлях, карайки ги да ми обърнат внимание.
„Извинете“ – казах аз – „Чух, че изпитвате известно финансово затруднение, ако е така, искам да ви нашомня, че торът държи скъпа цена и затова смятам, че във вашето положение не трябва да се лишавате от толкова дефицитен и скъпоструващ материал.
С тези думи изхвърлих л*йната от пакета директно върху тях на поляната: върху динята, салатата, шишчетата, даже върху бирата попадна малко, благодарение на това малко идиотче, изакало цяла купчинка.
След това последва гонитба, благословия на майка и пищене от страна на свинята-майка. Главата на семейството им естествено не успя да ме догони и аз благополучно се скрих след акта си на възмездие.
Останалите два дни море прекарах в хотелската стая, за което никак не съжалявам, тъй като там имаше климатик, кабелна и студена бира директно от фризера.
Приятелите ми казаха, че този мазен тюлен ме търсел по плажа още няколко дни, изпитателно гледайки в лицата на почиващите, но претърпял фиаско. А заради тях аз не обичам да почивам и до днес на море.