Идва ли ново поколение олигофрени?
До нас на работа откриха фастфуд за вегани. Реших да пробвам. Купих си вегетарианска храна, ролца с нещо си там. Стоях мълчаливо до две девойки (Д1 и Д2), дъвчех си мълчаливо, почти вече си бях изял нещата (но не се бях наял).
Една от девойките ми се усмихна. Помислих си или „някой днес ще прави секс“, или съм си намазал лицето със сос.
Д1: Колко е хубаво, че сме все повече.
С кимване се направих, че разбирам, но разбрах, че нищо не съм разбрал.
Аз: Кои сме ние?
Д1: Вегетарианците.
Д2: Отговорните хора.
Аз: Аааа.. Аз не съм веган.
Д1: (с шепот на разочарование): Каааак така?
Втората бе настроена още по-решително.
Д2: Тогава нямате право да сте тук!
Тук аз се почувствах като афроамериканец през 50-те, когато на входовете пишело: „Само за бели“. Но все пак се опитах да изгладя конфликта, не исках да се карам и да си развалям настроението.
Аз: Но може да ми хареса и да стана един от вас (долна лъжа). Дори отивам за още.
Направих крачка встрани, за да се измъкна от странния разговор и да си купя още нещо за ядене. Девойка 2 ми прегради пътя.
Д2: Когато станете, тогава и елате!
Първата хвана втората за ръка, стори ми се, че ѝ е неудобно заради приятелката ѝ, но втората бе решително настроена.
Наврях ѝ лицето в супата, после я ритнах по бедрото, и ѝ натъпках в устата месо. Но всичко това само мислено. Пожелах ѝ всичко добро, не исках да се карам, обиждам и дори да говоря.
Отидох в съседния павилион, купих си хот дог. Докато чаках, признавам си, се ядосах. Защо яденето на храна се е превърнало в някой сектантски ритуал? За мен храната си е просто храна.
По пътя обратно демонстративно откъснах върха на колбаса пред очите на девойките. Първата направи физиономия, сякаш й отхапвам зърното. Втората ме погледна с вид: „Така ти се пада, месояд!“
Да вървят по дяволите.