Веднъж на гробищата…

гробище

Отидох да се видя с един приятел. Той работи като охрана на гробището. Заговорихме се и взе, че стана късно. Реших да си ходя и изведнъж ме споходи идеята да мине през алеята на гробището. Да помисля върху вечността, нали знаете, да поразсъждавам философски.

Разхождам се, тъмно е. И тук виждам как от страничната алея се зададе някаква дама. Цялата запъхтяна. И право към мен…

– О, човече, колко хубаво! Не можете ли да ми помогнете? Трябва да изляза на южния вход, там ми е колата, а аз каквато съм патка се загубих и не мога да намеря пътя!

В старите гробища, особено вечер, е лесно да се загубиш.

– Ще помогна.

– Ох, колко хубаво, а аз оттук бях тръгнала да излиза, глупачка с глупачката… Ой, а накъде трябва…

– Оттук.

– А тук колко е тъмно, неуютно, страшно! Вас не Ви ли е страх? – тя ме хвана за ръката.

– Не.

Стигаме почти до изхода.

– Огромни благодарности, че ми помогнахте. А Вие винаги ли сте толкова неразговорчив, а? Това от работата ли е?

– Да, аз и когато бях жив не бях приказлив (сякаш дяволът реши да се пошегувам).

Последва скован писък. Дамата, включвайки на режим „Юсеин Болт„, побягна. Не натам, по дяволите! Вратата е на другата страна!

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account