Забавните странности на руските писатели

Свикнали сме да се отнасяме с възторг към руските литературни класици. Писателите и поетите са недосегаеми за нас светила,. Но и те са били земни хора – имали са проблеми като нас, имали са и своите странни особености. Предлагаме ви подборка с чудатостите на руските писатели, за които разказват очевидци:

Пушкин и лимонадата

Пушкин

Wikimedia

„Слънцето на руската поезия“ Александър Сергеевич Пушкин много обичал лимонада. Особено по време на работа.

Трябва да отбележим, че любимата си напитка Александър Сергеевич пиел най-вече през нощта. Дали не е визирал точно газираната напитка в стиховете си:

„С теб да пием, дружке драга,
бедна моя младост ти,
пием с мъка; чашки слагай!“

Пушкин обичал и черно кафе, но по всичко личи, че лимонадата го ободрявала повече. Любопитен факт е, че по спомените на Константин Данзас, приятел от лицея и секундант на Пушкин, преди да се отправи на дуел с Дантес, писателят влязъл в магазина и изпил чаша лимонада.

Гогол и ръкоделието

Гогол

 

Съвременниците на Гогол свидетелстват, че авторът често ги поразявал със своите странности. Той изпитвал любов към ръкоделието: с величайша старателност си кроил шалове и си плетял жилетки. Пишел само прав, а спал седейки.

Една от многобройните причудливости на писателя била страстта му към търкалянето на питки хляб. Поетът и преводач Николай Берг си спомня: „Гогол или се разхождаше из стаята от ъгъл в ъгъл, или седеше и пишеше, търкаляйки топчета бял хляб, като казваше на приятелите си, че те му помагат в разрешаването на най-сложните и трудни задачи. Когато се отегчаваше на обяд, пак започваше да търкаля кръгчета и незабелязано ги хвърляше в кваса или супата на седящите до него… Един приятел събра цял куп от тези кръгчета и се нахрани благоговейно…“

Чехов и трошенето на камъни

Антон Чехов

В ялтенския период от живота си близките на Чехов започнали да забелязват удивителните склонности и проявления на автора. Сестра му Мария Павловна си спомня, че писателят често клякал около купчина камъни в градината и започвал методично с чук да разбива тези камъни на малки парчета. След това нареждал камъчетата по алеята в градината и двора. По този начин Антон павлович можел да прекара и два, и три часа подред в чукане на камъни. А сестра му се вълнувала да не би да се случва нещо лошо с него.

В Ялта писателят се пристрастил и към колекционирането на пощенски марки. „Получаваше и изпращаше по няколко хиляди писма“. – пише негов изследовател. Писмата идвали не само от Русия, но и от други страни. Антон Павлович свалял акуратно марките от пликовете, слагасл ги в пакети и ги връзвал с бял конец. Всеки пакет съдържал по 200 марки, а цялата му колекция съставлявала няколко хиляди.

Достоевски и хората

Достоевски

Ярката особеност на Достоевски бил безкрайният интерес към хората. Писателят обичал да се запознава с нови хора, да се заговаря на улицата със случайни непознати, при това гледайки събеседника право в очите и разпитвайки го за всичко. По този начин Достоевски събирал материали за бъдещите си произведения, формирал образите на героите.

Когато идеята узрявала, Фьодор Михайлович се заключвал и работел дълго, забравяйки за сън и храна. При това се разхождал из стаята и прочитал текста на глас.

Веднъж с него се случило нещо куриозно. Писателят работел над „Престъпление и наказани“ и гръмко разсъждавал за старата лихварка и Разколников. Чувайки това, лакеят отказал да обслужи Достоевски. Струвало му се, че той се готви да убие някого.

Набоков и ритуалът

 

Владимир Набоков

За Набоков писането било нещо като ритуал. Повечето си текстове той пишел директно върху правоъгълни листове 3 до 5 инча, които после пришивал към книгите. При това Набоков ползвал само листове с линии, а също и със заострени ъгли, както и моливи с гуми в края си. Други инструменти писателят не признавал.

Известна е и страстта му към ентимологията.

Евгени Петров и пликовете

Иля Илф и Евгений ПЕтров

Евгений Петров, известен с „Дванайсетте стола“, „Златният телец“ и други произведения, написано в съавторство с Иля Илф, бил ярка личност с буйна фантазия, който имал уникално увлечение.

В основата на колекцията на писателя били марки. На пръв поглед няма нищо мистериозно, филателията е била широко разпространена. Но при Евгени Петров тя била изразена в своеобразна форма – той съчинявал и изпращал писма до реални страни, но с несъществуващи градове и си измислял техните адреси.

Като резултат след половин месец писмото му било връщано обратно, увенчано с марки и печати на чуждестранни пощи и с бележката: „Адресът не е намерен“. Именно тези белязани пликове представлявали интерес за писателя. Оригинално, нали?

А какъв мистериозен случай произтекъл с автора можете да прочетете тук.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account