Вътрешната сила

стари обувки

Във фитнеса, в който ходя, ходи и едно младо момче. По всичко личи, че е от бедно семейство. Инструкторът каза, че е бежанец. Но статията не е за война и политика. А за вътрешната сила, която ни е присъща.

Това момче предизвиква у мен дълбоко уважение. Сега ще разберете защо.

У нас хората има неща, с които не можем да се справим. Нещо, което е по-силно от нас. Някакви слабости. Кола, която не можем да си позволим, но я имаме, дреха, която кара хората да ядат сухари, но те държат да са по последна мода. Има неща от които се срамуваме. А има и такива, които въпреки всичко, нямат подобни проблеми.

На снимката са обувките на това момче. В залата той влиза с тези чепици, всички ги знаят. От онези, които ти дават по хотелите.

Младежът явно няма пари за обувки, но за усъвършенстване има! А обикновено е обратното. Знаете ли, ето това е вътрешната сила. Нейното проявление. Индикаторът, който говори за нея. Такива хора могат да постигнат много. Ако не свърнат от пътя. Независимо каква е целта им. Такива не трошат пари за цигари и бира. Такива си поставят задача и я следват.

Той не се чувства комфортно в залата. Това се забелязва. Обувките му привличат внимани и той го знае. Но си върши нещата и не спира да посещава залата. Той е спокоен и уравновесен. Отдавна го наблюдавам. Не е от онези, които ходят на улиците с гол торс, плюейки по мнението и реакциите на околните. Постоянен и скромен.

Познавам мнозина, които няма да отидат на фитнес със стари маратонки. Да не говорим пък за „хотелни“. Те просто са твърде зависими от чуждото мнение и това ги тормози. А някои ги и развива. Но този човек успя да мине над хорското мнение.

Реших да му подаря маратонки. Да отидем заедно с него ид а ги платя. Смята, че ги заслужава. За мен това е важно. Да помагам на такива хора да се развиват. При следващата си среща с него ще си поговорим. В момента мисля какви думи да ползвам, за да не го обидя. Разбирате, нали?

Ако мога да му помогна с работа, ще му помогна. Тъй като не е необходимо да даваме на човека риба, а въдица, знаете приказката…

Не третирайте по никакъв начин този текст. Това са просто мисли на глас, които споделих с вас. Ситуация, която ме пристрасти. Човек, който спечели уважението ми.

Защо написах това? Може би защото аз не мога да бъда като това момче? А може би защото виждам себе си в него? И аз толкова често действам на въпреки…

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account