Как започнах да вярвам в задгробния живот

отвъд

История, която разказва как млад лекар започнал да вярва в Отвъдното:

Това се случи преди шест години. Работех в реанимацията на интензивното отделение. Дежурих 24 часа заедно с приятелката си (срещахме се още от медицинското училище).

Беше вечер. Приятелката ми стоеше на масата и пишеше данните за състоянието на пациентите, които аз ѝ диктувах, гледайки мониторите до леглата. Всичко си бе както обикновено. Отидох до поредната пациентка, за да съобщя за кръвното ѝ, пулса и т. н.

Пациентката бе с петдесет години по-възрастна от нас и бе постъпила заради опит за самоубийство, вследствие на нещастна любов (и такова нещо има!).

Тя лежи, в съзнание и ме пита:

– А защо в отделението ви има външни лица?

– Какви външни лица? (реагирах спокойно, психозата и халюцинациите в нашата област са нещо обичайно).

– Ами онези – каза тя – мъжът и жената в сивите костюми.
(смеех се вътрешно)

– И какво правят? – попитах аз.

– Нищо, оглеждат се за нещо.

– Разбирам, поспете, почивайте си.

Отидохме с приятелката ми за чай, усмихнахме се, забравихме за случая. Тази пациентка умря на следващия ден. От какво не мога да кажа, не помня, може би тромб, а може би заради проблеми с бъбреците.

Минаха седмица-две.

Пациент с некротичен панкреатит (тъкани на панкреаса се омъртвяват), често се случва на алкохолици, какъвто бе случаят и с този господин.

Ситуацията беше същата, диктувах данните за състоянието от монитора, приятелката ми пишеше.

– При вас всякакви ли се разхождат, докато аз лежа гол??!

– Как така всякакви? Тук сме само аз и медицинската сестра.

– Да бе, мъж и жена стоят зад раменете ти и гледат нещо.

Замръзнах, не казах нищо.

– И какво правят, как изглеждат? – попитах го аз.

– Ама как? В сиви костюми, мъжът е с вратовръзка, нищо не правят, грижат се за нещо.

С приятелката ми се спогледахме и ни се появи буца в гърлото. Инстинктът за самосъхранение взе връх над здравия разум и, обръщайки се към пациента, зададох въпрос:

– А те опасни ли за нас?

– Аз откъде да знаем, те дори не гледат към вас. А ти отидо до прозореца да пушиш, примами ги с по една цигара.

Тук съвсем изчаткахме! Нямаше как хора с различни проблеми в различен период от време да виждат еднакви неща. И детайлите толкова да си приличат. Няма как да знаят, че пуша, още повече на прозореца.

И този пациент почина на следващия ден, а аз цяла вечер не пуших, до прозореца пък изобщо не припарих.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account