Женската логика или защо не купувам цветя

мъж цветя

„Защо вече изобщо не ми купуваш цветя?“ – попита ме наскоро жената.

„А ти помниш ли, скъпа, какво се случи последния път когато ти подарих цветя? А предпоследния?“

„Не…“ – отвърна жената и невинно премигна с мигли. „Какво се е случило?“

А аз помня. И цялата тази бъркотия, която ми се случва след акта на подаряване на цветя също помня. Защо изобщо трябва да се подаряват цветя на жените? Разбира се, за да направим нещо приятно. Да се порадват милите дами, да напълнят стаята с усмивки и аромат на свежи рози. Гледаш как разцъфват лицата им и самият ти се радваш. Това от мъжка гледна точка.

А от женска гледна точка нещата стоят иначе. Без да се отплесквам много, ще дам няколко примера от живота.

Случай1: Аз съм на 17 години. Една прекрасна лятна вечер се разхождам из парка, улавяйки аромата на цветя. Гледам една бабичка продава рози до фонтаните. Е, викам си, изглеждат ми красиви, с големи ярки червени пъпки, ще взема за майка ми да се порадва.

И без да мисля много купих малък букет от 5 рози, което за първокурсник с малка стипендия си е доволен разход. Без всякакви задни мисли се връщам вкъщи с усмивка на лице, очаквайки усмивка и добро настроение у дома.

„Ооо – каза мама, – красота!“

А след това добави: „Вероятно момичето, за което си ги купил, си е тръгнало от теб и ти ги носиш вкъщи“.

Усмивката бавно слезе от лицето ми. Ето че се порадва. Така и не можах да я убедя, че целенасочено ги купих за нея.

Случай 2: преди година. По пътя от работа за вкъщи купих на жена си малък букет. На улицата бе мраз, а аз съм пеша. Отварям с ключа, влизам. Ха, на гости е тъщата. И дори без здрасти започна да обсъжда букета в ръцете ми.

– Охо – ухили се тя. – Дъще, той се изчерви, а? Сигурно ти изневерява. Или днес е някакъв празник?

За точните цитати не гарантирам. Изглеждаше уж като шега, ама не беше смешно. Жената се засмя на шегата, а вечерта ми устрои разбор на паролите ми в нета, в крайна сметка победи любовта, но лошото чувство остана.

Случай 3: преди седмица. Прибирам се вкъщи по обичайния си маршрут с колата, а в очите ми се наби нов рекламен банер за някакъв нов семеен супермаркет, за който не бях чувал. Че и близо до нас. Е, викам си, ще отида да го видя.

Отидох, взех една торба с неща за ядене и вече съвсем на входа обърнах внимание на малко павилионче, продаващо цветя. Взех няколко рози. Тръгнах към дома с очакване. Приятно е да правиш подаръци. Казвам веднага, жената хареса розите и те заеха своето почетно място на перваза на прозореца.

Любимата цял ден ги гледаше, отиваше до тях, помирисваше ги и даваше да ги помирише и нашият син. Идилия… Докато на настъпи късна вечер.

– А ти днес защо ми подари рози? – попита тя, усмихвайки се мило.

– Просто така реших да подаря рози на любимата си жена.

– Аха – все така мило се усмихваше тя. – А защо се усмихваш?

„О_О“

– Очите ти играят! Кажи ми истината!

Айде пак. Каква друга истина, освен истинската истина. Ревността винаги си намира почва. До последно се надявах, че тя се шегува. После се скарахме.

И знаете ли, желанието ми да купувам и подарявам цветя изчезна от само себе си. Ако в резултат, вместо радост от скромния подарък, всеки път получавате доза ревност, недоверие, цинизъм и т.н., кому е нужно питам аз?! Да купиш букет и после да се чувстваш виновен. Не, мерси. Затова да си караме по официалния календар – рожден ден, Нова година, 8 март. И никакво „исках и ти подарих. Ще си запазите нервите.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account