Ако клиентите общуваха с таксиджиите, както потребителите със сисадмините

 

Айнщайн таксиджия– Давай, шефе, тръгвай, че закъсняхме!

– Къде отиваме? – таксиджията запалва двигателя, усмихва се широко.

– Ти какво, не разбра ли? Вече казах: закъснявам!

– Разбирам, че закъснявате, само че закъде?

– А-а-а, ами така кажи. Закъснявам с времето, обядът ми започва след 20 минути, а с моя гастрит трябва да ям навреме: лекарят каза, че язвата може да ми се обади.

– Извинете, това не ме вълнува. Това е такси, а не машина на времето. Кажете улица и номер и ще ви закарам.

– Разбрах, а колко бързо?

– А колко е далече?

– Ти какво, мозъкът ли ми пържиш?

– Кажете адрес и тръгваме. Или излезте от колата.

– Какво ми каза?! Никъде няма да излизам, гастроентерологът ми каза да не закъснявам за обяд.

– Адрес!

– Глупак, ти си таксиджия, ти трябва да знаеш адреса!

– Покажете ми личната карта.

– Това пък защо?

– Там обикновено пише регистрацията. Най-вероятно, това ще е и Вашият адрес.

– Верно ли? Не знаех… А къде е тази лична карта? Една такава пластмасова ли?

– Аха.

– О, аз я изхвърлих. Мислех си за какво ли ми е нужна изобщо?

– Боже! Добре, адреса си помните ли?

– (с гордост) Девететажна!

– Какво пишеше на нея?

– Къде?

– Обикновено на гърба.

– А, едно такова с черни букви?

– Да!

– Улица „Войнишка“, номер 9.

– Това е и адресът!

– Защо ми крещите? Адресът, та адресът… Никога не съм се замислял. Е, какво чакаш – тръгваме!

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account