Събеседването

интервю за работа

Снимка: thecontractorsguide.com

Влиза при мен на събеседване за работа едно момиче.

Шестата поред за деня (не зная вече защо по автобиография не мога да намеря мъж HR-мениджър). Аз съм мрачен, недоволен и високомерен. Те все нещо не ми харесват, независимо от автобиографията, професионалните качества и дължината на полите.

Освен това нямам право на грешка, тъй като предишния ден ме поставиха пред строя колеги и под буря от продължителни аплодисменти ме наказаха за незначителен, според мен, провал.

Ето, че влиза тя. Всичко в нея не е както трябва. Дори изключителната младост и цветът на очите. И още, каква наглост, слуша си нещо на плейъра. Докато тя си маха слушалките, аз се поинтересувам:

– Какво слушаме?

– Depeche Mode.

Моментално забравих за злорадите си колеги обикнах цвета на очите й, зачетох се в биографията й, изобщо влязох в образа на Майка Тереза по време на изповед. Трябва да кажа, че дотогава никой не знаеше за моята музикална страст и всяка родствена душа посрещах с отворени обятия.

– Кой албум?

– Обичам старите, онези преди Уайлдър да напусне.

Чакрите ми зазвъняха.

– Точно сега слушам «Music for the masses», а Вие обичате ли „Депеш“?

Отвориха ми се дори резервните чакри и фонтан на вселенска любов се изля около мен. По-натам се състоя подробна беседа за любимата група. Научих много нови неща за ранния Мартин Гор, за дизайна на обложките на албумите, необичайните ремикси и т.н.

Едва успявах да кимам. Беше кратко, но много интензивно интервю. Девойката не бе по-силна от другите, но и не бе и по-слаба. В общи линии, трябваше да взема професионално решение, но и разбирах, че не трябва да се ръководя само от музикалните си вкусове.

– Имате ли още нещо да кажете за себе си?

– Бързо се учаи имам отлична памет.

– Имате ли доказателства?

– Мисля, че да – едва уловимото движение на ъгълчето на устата й ми напомни за разбиващата се чаша от Usual Suspects – Преди година бях на лекция, на която разказвахте как трябва да се вербува едно лице, да се изучават неговите вкусове, навици и каквато информация се намери за него.

Чакрите ми започнаха отчетливо да разбират, че стопанинът им са го съблекли и извели на площада, но той не забелязва тълпата, мислейки си, че е сам в стаята.

– Така че до вчера аз не знаех абсолютно НИЩО за Depeche Mode. Но имах цяла нощ пред себе си.

Как ме погледна тя! С чувство на пълна и неподлежаща на реванш победа. Може би този твърде смразяващ поглед бе единствената дипломатическа грешка, но затова пък винаги съм ценял наличието на човек в жената, особено в работата.

Взех я. Заради изключителната памет и умението да намира нужната информация. Уточнявам, че по онова време нямах нито татуировка «Never let me down again», нито снимки от концерти в социалните мрежи. Така че за да научиш наистина за моята страст може само, ако се поровиш в малкото на брой интервюта или се допиташ до моето обкръжение.

Както се изясни после, за получаване на нужните данни бил вербуван един мой наивен приятел. И цялата работа е била: общи познати, малко кореспонденция, кафе ЕДИН път. В края на краищата сбърках за човека в жената.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account