Мистериозните събития след смъртта на един мъж

смъртта

Тази история се случи с мен. Не знам как да я определя, дали имам дар или способност, но понякога мога да видя всичко по различен начин и от това не се чувствам радостно.

Самата история: бащата (Сергей) на братовчедка Светла умира. През целия си живот той бил зад волана, но не загинал от катастрофа, а от болест. Преди смъртта си той казал на Светла: „Воланът, който е в мазето, погребете го с мене“.

Както се случва, не поискахме да повярваме в най-лошото и не потърсихме волана, но след седмица бащата на Светла си отиде. Почнахме да търсим волана, но така и не го открихме… Решихме просто да купим един волан… Но не било писано… В деня на погребението ми се присъни сън

Дядо Сергей говореш ядосан: „Трябва ми моя! Не го ли намерите, няма да те оставя на мира!!!“ Събудих се моментално. Звъннах на Светла, разказах всичко, което сънувах. Казах: „Правете каквото искате, но намерете волана“. Приготвих се и бегом към Светла. Добре, че не живее далеч.

Отивам, тя търси волана в мазето. Плаче, че не може да го намери (боклукът беше повече отколкото на депо). Започнахме да търсим заедно. От умора ми бе дошло до гуша. Започнах да моля дядо Сергей да даде някакъв знак. Изведнъж в ляво нещо падна, там намерихме и волана. Но, за мое съжаление, това бе само началото…

През всичките 40 дни живях у Светла. В първия ден започнах да забелязвам нещо странно. Както стана ясно, братовчедка ми също е виждала странни работи. Виждали сме по принцип едно и също, аз по мой начин – тя по неин.

Започвам с това, че бях сама в стаята, на масата лежеше тетрадка с химикал и химикалката се търкулна на пода. Нямаше течение, прозорците бяха затворени. После забелязах някакви придвижвания. Някаква трептяща сянка, а по пода сякаш локва от живак. Стори ми се, че се побърквам. Не казах на братовчедка си, страхувах се.

А както се оказа, и тя бе видяла. Първа не издържах аз. Попитах я: „Нищо странно ли не виждаш?“ Тя отвърна, че вижда и на мен ми стана по-леко, че не съм си изгубила разума. Когато пушехме около портрета на покойника, тя се разгаряше ярко, а след това избледняваше.

Виденията ни продължиха 40 дни.

През нощта на първите 40 дни не можехме дълго да заспим, върху стената светеше слаба светлина, в стаята беше топло. Със Светла разговаряхме за всичко и за нейния баща. Когато темите за разговор бяха изчерпани, се приготвихме да спим и тук нощната лампа засвети по-силно, сякаш някой се махна от нея, а в стаята повя хлад. Стори ни се, че това беше Светия дух.

На следващия ден след гробището, когато се върнахме вкъщи, почувствахме пустота…

Вероятно е истина, че душата отлита на небето след 40 дни.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account