Стивън Кинг е роден на 21 септември 1947 година в Портланд, щата Мейн, в семейството на капитана от търговския флот Доналд Едуард Кинг и Нели Рут Пилсбъри, които вече отглеждали двегодишен приемен син.
В детството си Стивън станал свидетел на смъртта на свой връстник, попаднал под товарен влак – обстоятелство, което според самия Стив бил напълно забравил, преминавайки през шоково състояние, но си спомнил няколко години по-късно когато му разказали за това.
Поради честите премествания и слабото си здраве Стивън Кинг преживял тежко заболяванията морбили и остър фарингит който в крайна сметка прераснал в ушна инфекция, неподдаваща се на лечение с антибиотици.
Трябвало да се обърне за помощ към отоларинголог, който на три пъти пронизал тъпанчето на малкия със стерилна игла, за да източи заразената течност. По спомените на Кинг лекарят на три пъти го излъгал, че няма да боли, като при това дори не се потрудил да запомни как се казва пациентът. Заради болестта си, Стивън останал в първи клас за втора година.
Разсейвайки се от заболяванията, малчуганът, с поощрението на майка си, започнал да пише малки разкази на 12 години – един от тях се казвал „Мистър Рабит Трик“ и разказвал за бял заек и неговите трима приятели-зверове, разхождащи се из града в търсене на попаднали в беда деца, за да им помогнат.
В същото време малкият Стивън страстно се увличал от четенето на книги, масовото гледане на комикси на ужасите (такива като „Разкази от криптата“, „Гробницата на ужасите“, „Човекът-паяк“, „Супермен“) и кинофилми (особено черно-белите и второразредните ужаси).
След „Чудовището от черната лагуна“ – първия филм, който гледал, Стивън бил истински уплашен. След като гледал анимацията „Бамби“ пък заради сцените на горския пожар момчето няколко седмици сънувало кошмари.
В края на 1950-те вниманието на 11-годишния Стивън, както и на повечето американци, било привлечено от кървавите зверства, извършени от 19-годишния Чарлз Старкуедър и 14-годишната му приятелка Карил Фюгейт (двамата заедно убили 11 човека в Небраска и Уайоминг). Стивън събрал цял албум с вестникарски изрезки за престъпленията на Старкуедър.
Кариерата си Стивън Кинг започнал през януари 1959 година, когато заедно с по-големия си брат Дейвид решил да издава собственместен градски вестник. Братята създали местен информационен вестник на име „Листото на Дейв“, размножавали тиража на стар мимеограф и разпространявали сред съседите за по 5 цента бройката.
Дейв отговарял за местните вести, а Стив пишел рецензии за любимите тв шоута и филми, а също и кратки разкази. Някъде по това време хлапето се запознало с творчеството на Хауърд Лъвкрафт, който станал един от любимите му автори.
В интервю през 2009 година Стивън Кинг казал, че веднъж, докато се ровил на тавана в купчината стари книги на баща си, намерил сборник с разкази на Лъвкрафт в меки жълти корици: при четенето на всички зловещи истории Стивън изпитал чувството на „завръщане у дома“.
Първите му два романа били отхвърлени многократно от много издания и Стивън Кинг. Доведен до отчаяние, дори хвърлил ръкописът на един от тях в кошчето за боклук, но по настояване на жена си направил последно усилие и изпратил извадения от боклука ръкопис в издателството „Doubleday“, а след известно време получил чек за 2500 долара. Романът се казвал „Кери“.
Книгите на Стивън Кинг били издадени в стотици милиони екземпляра и преведени на множество езици. Той станал най-богатият писател за цялата история на литературата. Продадени били повече от 350 милиона книги, по които били заснети филми, телевизионни постановки, както и комикси. Кинг публикувал 55 романа, в това число и 7 под псевдонима Ричард Бахман, а също така и 5 научно-популярни книги.
Той написал около 200 разказа, повечето от които били събрани в девет авторски сборника. Действието на много произведения на Кинг произтича в родния му щат Мейн.
За финал сме оставили някои запомнящи се цитати на Стивън Кинг:
„Господ изпитва към нас определена милост. В крайна сметка, за последните 63 години на планетата са паднали едва две атомни бомби“.
„По-добре да бъдеш добър, отколкото лош. Но понякога порядъчността струва твърде висока цена“.
„Мнозина се учудват, но в детството си не обичах да изравям труповете на животни или да мъча насекомите“.
„Описанието започва в писателското въображение, а завършва в читателското“.
„Повече от всичко ме порази разказ за смъртта на Уайлд. За малко той дошъл на себе си след три часа в безсъзнание и казал на приятел: „Нещо ще изчезне: или аз, или тапетите“. И той изчезнал. А тапетите останали“.
„Котките са различни. Котката не променя отношението си към човек, дори ако това е в нейните интереси. Котката не може да лицемерничи… Ако котката те обича, ти го знаеш. Ако не те обича – също го знаеш“.
„Когато Господ е раздавал хапчета за ум, на някои е дал плацебо“.
„Започнах да пия от онази минута, когато законът ми разреши да го правя. Винаги съм пил само за това просто за да се напия. Никога не съм разбирал пиенето в компания. Това за мен е като секс със сестра си“.