Съдбата на фелдмаршал Фридрих Паулус след битката при Сталинград

Фридрих Паулус

Званието фелдмаршал Фридрих Паулус получил малко преди да бъде взет в плен. За съветското командване ръководителят на немските войски в битката при Сталинград бил ценен трофей.

Крахът

В началото на 1943-а година 6-а армия на Паулус представлявала жалко зрелище: на 8 януари съветското командване се обърнало към Паулус с ултиматум: ако маршалът не се предаде до 10 часа на следващия ден, всички обкръжени немци ще бъдат унищожени.

Паулус не реагирал на ултиматума. 6-а армия била разбита, Паулус се лишил от танкове, боеприпаси и гориво. На 22 януари било превзето последното летище. На 23 януари с вдигнати ръце от сградата на бившия затвор на НКВД излязъл командирът на 4-ти армейски корпус Макс Карл Пфефер, заедно с остатъците от своята 297-а дивизия капитулирал генерал Мориц фон Дребер, в парадна униформа се предал командирът на 295- дивизия генерал Ото Корфес.

Местанохажодението на Паулус оставало все така неизвестно, плъзнали слухове, че той е успял да избяга от обсадата. На 30 януари била прихваната радиограма за назначаването на Паулус в званието фелдмаршал. В съобщението Хитлер ясно намеквал: „Още нито един немски фелдмаршал не е попадал в плен“.

Накрая, разузнаването съобщило, че немските сигнали идват от сградата на Централния универмаг. Там и открили Паулус. „Това е краят!“ – казал мръсният, измъчен, измършавял старец, в който трудно можел да бъде разпознат Фридрих Паулус.

Болест

Паулус имал страшна болест – рак на дебелото черво, затова бил подложен на бдителен контрол и грижи. Откарали го инкогнито в болница. Немският генерал представлявал жалко зрелище: изтощен, жълтеникавото му лице било винаги мрачно и обрасло.

Била му предписана диета: супи, зеленчуци и червен хайвер, пушени колбаси, пържоли, плодове. Фелдмаршалът се хранел неохотно. Освен това, дясната му ръка била счупена, което служителите на болницата възприемали нееднозначно: анонимният пациент бил измъчван.

Пролет в манастира 

Пролетта на 1943 година Паулус посрещнал в манастир в Суздал. Там той останал половин година. След революцията в манастира се помещавали военни части, бил концлагер, а по време на войната – лагер за военопленници.

Фелдмаршалът живял в монашеска килия. Охранявали го внимателно.. За съветското командване той бил пленник номер едно. Още тогава било видно, че Паулус ще играе роля в една голяма политическа игра. Решението за отказ от нацистките идеи започнало да узрява в Паулус след покушението срещу Хитлер. Разправата с участниците в заговора била жестока, сред тях били и приятели на фелдмаршала.

В Германия били убедени в смъртта на германеца. Имало дори символично погребение на Паулус, в което Хитлер лично поставил невръчения фелдмаршалски жезъл с брилянти. Писмо от съпругата му станало последната капка, довела Паулус до много непростимо решение. На 8 август той говорел по радио, излъчващо се в Германия, с призив към немския арод да се отрече от фюрера и да спаси страната, за което трябва незабавно да прекрати войната.

Паулус във вилата

От 1946 година Паулус живее във вила до Москва като „личен гост“ на Сталин. Той бил обграден от внимание, охрана и грижи. Имал личен лекар, свой готвач и адютант. Независимо от оказаната му чест, Паулус продължил да тъжи за родината си, но Сталин категорично отказвал да го освободи.

За Сталин Паулус бил ценен личен трофей. „Вожда на народите“ нямало как да го изгуби. Освен това, освобождаването на фелдмаршала било опасно за самия него: в Германия отношението към него било, меко казано, недоброжелателно, а смъртта на Паулус можело сериозно да накърни репутацията на СССР. През 1947 г. Паулус два месеца се лекувал в санаториум в Крим, но да посети гроба на жена си и да говори с децата си му било забранено.

Нюрнберг

Паулус станал един от главните свидетели на обвинението на Нюрнбергския процес. Когато в залата като свидетел влязъл Паулус, седящите на скамейката подсъдими Кайтел, Йодъл и Гьоринг трябвало да се успокоят. Все пак нищо не било забравено: Паулус бил един от тези, взели непосредствено участие в разработването на плана „Барбароса“.

Показанията в полза на СССР и откровеното предателство на Паулус не можело да бъде простено дори от нечовечните нацистки престъпници. Участието в процеса на страната на съюзниците практически спасило фелдмаршала от затвор.

Повечето немски генерали, независимо от сътрудничеството в годините на войната, били осъдени на 25 години. Паулус, между другото, можел и да не стигне до съдебната зала. По пътя за Германия, било извършено покушение срещу него, но своевременната работа на контраразузнаването успяла да спаси толкова важния свидетел.

Обратно в Германия

На 23 октомври 1953 година след смъртта на Сталин, Паулус напуска Москва. Преди да си тръгне той заявява: „Дойдох при вас като враг, но си тръгвам като приятел“. Фелдмаршалът се заселил в дрезденското предградие Оберлошвиц.

Предоставили му вила, прислуга и охрана, автомобил. Дори му разрешили да носи оръжие. Според архивите на спец службите на ГДР, Фридрих Паулус водел усамотен живот. Любимото му занимание било да разглабя и почиства служебния си пистолет.

Той работел и като началник на Военно-историческия център в Дрезден, а също така и четял лекции във Висшата школа на народната полиция на ГДР. Печелейки благосклонно отношение към себе си, в интервюта той критикувал Западна Германия, хвалел социалистическия строй и обичал да повтаря, че „Русия не може да я победи никой“.

През ноември 1956 година Паулус не излизал от вкъщи, лекарите му поставили диагноза „склероза на главния мозък“. Лявата половина на немеца била парализирана. Починал на 1 февруари 1957 година.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account