– Инспекторе, какво щастие, че дойдохте! Помогнете ми, моля Ви, откраднаха заека ми. Беше зайче от много ценна порода, много трудно успях да си го намеря. Всеки ден ходеше сам да яде трева и никой никога не му е причинил зло. Дори го пусках да потича по моравата – винаги се връщаше сам след първото ми повикване. И днес го откраднаха. Бил е един от работниците, които дойдоха на строежа преди няколко дни. Знаете ли, те през цялото време се присмиваха на привързаността ми към милата животинка. Пред очите ми той хвана заека и се опита да се скрие. Но не му се получи. Виждате ли, като млад бях бегач. Затичах се след него и през цялото време не го изпусках от поглед. Видях как влезе в този басейн. Трябва да се намира тук. Инспекторе, умолявам ви, намерете негодника и разберете къде е скрил заека ми.
През цялото време на развълнуваната реч инспектор Варник внимателно огледал всички присъстващи.
– Слушай, приятел – казал той на един от тях, – върни на собственика заека, извини се пред всички и занапред ти препоръчвам да не се занимаваш с такива глупави шеги. Те могат да приключат зле.
Как разбра инспекторът кой е похитителят?
През лятото работниците често ходят с панталони, но без фланелки. Затова имат силно загорели торсове и съвсем бели крака.