Истински истории за доброто около нас

бяло мече

Или когато малкото значи наистина много:

Работя в кафене за бързо хранене. Днес сутринта един мъж дойде до касата и каза: „Зад мен стои едно момиче, не я познавам. Но искам да ú платя кафето. Предайте ú „Хубав ден“. Това момиче първо се изненада силно… а след това направи същото за следващия след нея в опашката. И така 5 пъти подред!

***

Лежах тежко болна от ангина. Вкъщи бях сама, не можех дори да стана от леглото и плачех от безпомощност. Кучето ми седеше редом до мен до леглото и ме гледаше с безпокойство. После изчезна за малко и се върна с огромен вонящ мазен кокал: видимо си го бе пазело за черни дни. Кяра сложи кокала до възглавницата ми и го побутна с носа си към лицето „Гризни си!“

***

Днес намерих телефона на покойния си съпруг. Заредих го. Оказа се, че има нови съобщения. Дъщеря ми му ги изпраща и изпраща: разказва му всички за важни новости и изобщо всичко около нас…

***

В магазина към мен дойде едно малко момиченце и ме помоли: „Вземи ме на ръце“. Така и направих, чудейки се да не би да се е изгубила. Малката просто ме прегърна, а после скочи. Вгледах се в нея, а тя ми обясни:

– Просто исках да се усмихнеш.

Избухнах в смях.

***

Днес седях на терасата на хотела и видях от плажа да се задава влюбена двойка. По начина по който вървяха, си личеше, че са луди един по друг. Когато се приближиха още повече, с удивление познах в тях своите родители. Кой би си помислил, че преди 8 години едва не се разведоха!

***

Днес чаках зад голям мъж и жена му на опашката на американски увеселителен парк. Те бяха дошли с голяма група хора и бе видно, че той нервничи. Когато се качи в кабинката, по бузите му се стекоха сълзи, а цялата група започна да аплодира. Оказа се, че наскоро той е свалил 45 килограма. Не се бил качвал на атракцион от 12 години. Всички тези хора наоколо бяха негови приятели, дошли да го подкрепят.

***

Преди 28 години пожарникар ме спаси от горящия ми дом. В процеса той получи травма на крака и лекарите казаха, че никога вече няма да ходи нормално. Но днес той остави своя бастун и бавно поведе дъщеря ни към олтара.

***

Днес се навършват 5 години откакто взех куче от приют, което трябваше да бъде приспано. Страдам от неврологично заболяване, причиняващо припадъци. Вярвате или не, но кучето ми предусеща пристъпите преди да започнат. Започва силно да лае и аз успявам да се подготвя. Животът, който аз спасих веднъж, сега ме спасява всеки ден.

***

Днес получих писмо от мъжа си. Той работи в друга страна. В писмото се казва: „Не скучая по теб, а скучая по нас с теб“. Никога преди това не бях чувала подобна формулировка, но разбрах много добре какво чувства.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account