Впечатленията на човек, видял отблизо с швейцарската училищна система:
1. Уроците са разделени на блокове по половин час. Между тях има двадесет минути почивка, по време на която децата ВИНАГИ са на улицата. Едни излизат от класната стая на въздух под нещо като навес-тераса. В дъжд и вятър те са там.
При добро време (и учителите, кълна се!!) играят на футбол, баскетбол пинг-понг и всякакви други.
2. От 11.30 до 13.30 обедна почивка. Децата могат да останат в училище, могат да си отидат вкъщи.
3. За да не се боят децата да формулират мислите си в писмен вид (казаха ни на родителска среща, че това е катастрофално изчезващ навик днес) в училището има поща „учител-ученик“. Всяко дете има своя пощенска кутия, където можеш да поставиш бележка и учителят задължително ще ти отговори лично на теб. Ползва се с невероятен успех – сутрин всички бързат да вземат своите „писма“.
4. Думите се диктуват под картинки. Тоест под картинката, обозначаваща някоя дума, трябва да се напише правилно самата дума. А не просто да се диктуват… Смята се, че това е част от серията „всичко гениално е просто“. Детето запомня как се пише думата, визуално съпоставяйки я с картинката. Това работи нереално добре.
5. Когато някой представя доклад винаги се пуска музика. Не разбирам много все още как работи това, но винаги има опашка „да се направи доклад“, тъй като децата сами избират музиката за него. В доклада, впрочем, се приветстват костюми и реквизити. Нещо като мини спектакъл. Никакви презентации на Power Point.
6. По математика не обясняват КАК да се реши примера. Детето, въз основа на имащите у него знания, трябва да помисли как по-лесно да реши, да речем, 48 плюс 53, да излезе и да обясни. Няма правилен начин, всеки решава така, както му е удобно. По свой си начин.
Заради това, когато стана ясно, че класът вече знае дробите, а моето дете още не е в час с тях, всички деца се втурнаха да ú обясняват по различен начин, използвайки ябълки, кубчета и пластелин. Учителката се самоотстрани, а след два дни просто я попита – ясно ли е всичко. Детето ми каза, че досега нито една тема не ú е била толкова ясна.
7. Ръка да пипне. Целият околен свят там е на принципа да се „докосне и опита“. Например вкусиха пшеница, ръж и овес. После отидоха до мелница да видят как всичко това се смила. Обещаха им, че пекарят ще изпече питки и ще им ги занесе в училище.
По география изучават местния регион буквално така – тук например имаме такава река, да отидем да я видим. Виждате, тук почвата е такава, а тук – такава. Тук в планината, вижте, има такава растителност, а на тази планина ще отидем утре – там е друга растителност.
По предмета, по който нещата се „правят на ръка“ – attivita creativa – часовете са толкова, колкото и по физическо. И ето двата лидера по брой часове в седмица.
П.С. Училището е общинско. Безплатно. По мое мнение темпото е бавно, но децата наистина научават много. Не знам как им се получава с тези „отдъхващи“ походи.