1 юни. Излизайки за работа, попаднах под проливен дъжд. А го даваха слънчево! Докато мокър до кости тичах до колата, разбрах, че все още са ми останали някакви спортни навици. Не можех да не се зарадвам! А и веднага се почувствах като дете! Хайде всички да бягаме под дъжда, сваляйте обувките! Това е толкова яко!
2 юни. Събудих се от това, че дъщерята на съседите свиреше на пиано. В осем? Не, в осем и половина! Представяте ли си? А малката определено задобрява. Преди месец изобщо не я владееше тази гама. Договорих се с младия талант да свири всеки ден именно по това време – че изобщо не чувам будилника…
3 юни. С шефа става нещо неразбираемо днес. Връчиха ми допълнителен проект и обещаха да ме уволнят, ако не го изпълня до 7-о число. Ех! Отдавна исках да разбера колко дълго мога да изкарам без сън, храна и вода. Барикадирах се в офиса.
4 юни. Не се получава нищо. И уж всичко правилно, а не се получава. Прочетох всички университетски и училищни учебници, за да разбера къде бъркам. Разбрах колко съм забравил. Сега разбирам всичко много по-добре и съм подготвен да се явя повторно на всички изпити.
5 юни. Има ли нещо по-лошо от рутинната работа? Само глупавата работа. Затова съм щастлив, че на мен ми се падна именно рутинната. Всички графики са приготвени, програмите са пуснати… Паралелно започнах да се уча да плета, за да бъде по-весело. Получиха се някакви странни хибриди между шалове и чорапи…
6 юни.Това е всичко. Утре е предаването на проекта. Вълнувам ли се, или не? Навярно не. А може би пък се… Не, не се вълнувам. И не защото ще ме уволнят.
7 юни. Уоу. Какви нови усещания.
8 юни. По навик и по звука от съседите се събудих в 8 и половина. А защо? А! Трябва да си търся нова работа! Колко е хубаво това! Ново място, нови хора! Само трябва да разбера как да го направя. Ще търся в интернет.
9 юни. Колко много неща има за търсене в интернет! И навсякъде – работа, работа… Вчера 10 часа гледах само картинки, докато не разбера в какво се състои предполагаемата ми работа. Но е много интересно!
10 юни. Някой да е виждал жена ми? Беше някъде тук. Сигурно е отишла при майка си. Това е добре, няколко дни ще си отдъхнем един от друг – полезно е за отношенията.
13 юни. Странни няколко дни. Да взема да се науча да използвам пералнята ли, какво ли. Ползата от свободното време е в излишъка.
14 юни. Купих си книга с кулинарни рецепти. Първата половина от деня прекарах в кухнята, втората – в болница. Направиха ми промивка. Лекарят каза, че още едно такова отравяне и трябва да ми сменят стомаха. Е, но това прословуто отравяне е далеч. А пък кухнята трябва да сменя още сега. Всъщност.. Защо ми е? По-добре да отслабна. Крайно време е! И жената ще се зарадва, когато се върне!
16 юни Намерих си работа. Към общината. Сега всеки ден дишам чист въздух по 6 часа. Да, аз съм чистач. Но не забравяйте, че няма лоша работа – има само лоши хора.
17 юни. Съседите отгоре ми устроиха аквапарк в бившата кухня. Това е хубаво. Сега имам официален повод да си направя там басейн.
23 юни. Готово! Вече плавам сред 8-метрова кухня и се чувствам като морски лъв.
24 юни. Жената се върна. Оказва се, че е била в отпуска! А аз със своето интернет търсене дори не съм забелязал. Сега ще ú разказвам и показвам. Ще се радваме заедно!
25 юни. Тя оцени креатива с басейна. Но помоли да го разкарам до вечерта. Разбираемо е – не може да приготвиш вечеря под вода. Поиска и да се купи нова пералня. А старата не работи, тъй като изпрах в нея брезентовите си ботуши. Но пък като ú казах за работата се огорчи. По-рано работехме заедно. А сега при мен няма излишни места и не мога да я взема. А тя видимо иска. Но задължително ще намеря някакъв изход!