Дневникът на мъжа на отслабващата жена

мъж яде

След като ви запознахме с дневника на една жена на диета, е редно да видим и гледната точка на един друг пряк участник в каторжния процес на отслабването – тази на съпруга:

Разбира се, аз разбирам всичко. И стремежът на всички дами, в това число и моята любима, да станат по-добри, отколкото са всъщност. Но не разбирам техният маниакален стремеж да направят по-добри всички около тях.

Всичко започна, както обичайно, след новогодишните празници. Моята благоверна се опита да започне нов живот в началото на годината. Решила, че два сантиметра от талията ú са излишни, което я дразни просто до невъзможност.

Ден първи

Милата ми си сложи дънките, които носеше в девети клас. Едва ги стегна и конците изпукаха. На моята плаха забележка, че Катя се побираше в тези дънки само в положение „легнало“ в последните години, получих шамар. И защо?! Напълно непонятно.

Ден втори

Струва ми се, че Катя откача. Добре, нека отслабва, но защо трябва да издевателства над всички останали? Моята прелест нахрани с всички вкусни неща, които имаше в хладилника, нашата котка. Котаракът преяде, изду се, а лапите му едва достигаха до земята.

На вечеря цялото семейство ядохме нещо, което може да се нарече безсолен ориз. Казвам „може“, защото без микроскоп съдържанието в чинията практически не се виждаше. Инфекцията – тъщата активно подкрепяше Катя.

Ден трети

Не отидох на работа, а тичах до там. Очаквах обедната почивка като манна небесна. Колегите ме гледаха с жал. Някой се пошегува: „Какво, жена ти не те ли храни?!“ Гадове. Вечерта се опитах да изпрося от жена си нормална вечеря.

Аха. Катя постави пред баща си чиния с морковено рагу. Аз и децата изтръпнахме. Да издевателстваш така над собствения си баща!

Ден четвърти

Бедния котаракбе забравил за коварната щедрост на стопанката и сега, като пълноправен член на семейството, също се храни с диетични продукти. Проси на улицата. Там дават истинско, а не соево месо.

Ден пети 

А тъщата е нечовек. Изхитри се да внесе вкъщи покрай бдителната Катя кутия с бонбони. Вечерта ú прошепнах ласкаво в ухото „Катя, защо воюваш с килограмите? Те са толкова малки, а ти си толкова голяма“. Едва успях да довърша. Нищо-нищо. Ще броя удара по ухото за лек масаж.

Ден шести

Писна ни на всички. Опитах се да обясня на любимата жена, че мъжът трябва да се храни добре, иначе няма да има сили. Не помогна. Но беше весело. Наблюдавах как тъстът ми, простете моя татко, мъж с изключителна физика, след трудов делник изяде салата от целина и правдоподобно каза: „Сит съм!“ Актьорът в него пропадна.

Ден седми

Ура, петък! След работа бира, бира, бира, с картофки, с наденички и никакви варени зеленчуци! От небесата върху грешната земя: „Скъпи, прибери си по-рано, днес ще донесат пералнята“. Е няма такава гаднярка като жена ми. Всеки ú завижда за техническото образование, а тя се преструва, че не може да се справи с пералнята.

Да не би в женските списания да ги съветват да се преструват на глупави и безпомощни? В същите онези, където ги съветват да отслабват заедно със семейството?

Вечерта тъщата ме пресрещна на входа на банята и мълчаливо ми пъхна в ръката сандвич със салам. Едва не се просълзих и прошепнах „Благодаря ти, мамо“. Ето това е героична жена. И къде го крие?

Ден осми

Всичко се провали. Котаракът намери на терасата тайника на тъщата. Нощеска го слушах как ръмжи и разкъсва сланината със зъби. Лежах без да мигна и му завиждах. Сутринта мама отиде на гости на приятелка с гладен блясък в очите, а тъстът ме призова в банята. Както и предполагах, не стигнахме до банката, а седнахме в най-близкото кафене.

Върнахме се вкъщи сити и благодушни, където заварихме злата и гладна Катя в горещ спор с инструмента на мъчението. Кантарът отчаяно се съпротивляваше на нейния натиск и отказваше да премести стрелката малко наляво.

Ден девети

Настъпи криза. На гости дойде приятелка на Катя. С торта и бутилка мартини. И искрено се учуди на предложените ú палачинки от тиквички. Тя започна да разказва на Катя за вредата за организма и бюджета от оранжерийните тиквички. Оказа се, че съм подценил тази мила, чудесна скандалджийка и клюкарка Люси.

Ама че тъпачка. Рано се зарадвах. Тя направи ужасна грешка, каза: „Скъпа, отслабнала си“. Просто кошмар. Отдавна знам, че жените си приказват една на друга просто така, от време на време, просто за да си кажат нещо приятно. А ние трябва да се мъчим. Благодаря, Люси, че я въодушеви.

Ден десети

Изглежда, че назрява буря. Катя извади от гардероба онези проклетите дънки. И ги закопча с лекота. Странно. Мога да се закълна, че моята любима не е отслабнала нито сантиметър (ето парадокс – всички отслабнахме, а Катя – не).

Мама и татко се спогледаха хитро. И тук ме осени – да живее шевната машина и умелите ръце на тъщата! А съвършено щастливата Катя ми поднесе чиния, в която лежеше огромно парче торта, като се надявам, че за дълго ще забрави тази глупава диета. Все пак обичам нея, а не прословутите сантиметри.

А „еталонните“ дънки скрих надалеч. Къде – видя само котаракът. Но той няма да ме издаде.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account