Гаринча е бразилски футболист, световен шампион през 1958 и 1962 година, който е роден в много бедно семейство на 28 октоври 1933 година в Пау Гранди (щата Рио Де Жанейро). Истинското му име е Мануел Франсишку Душ Сантуш.
По рождение има дефект в гръбнака, а левият му крак е по-къс от десния с шест сантиметра. Лекарите му направили операция, смятайки, че детето ще бъде късметлия, ако изобщо може да ходи. Никой тогава дори не можел да си представи, че това момче ще стане двукратен световен шампион по футбол. В продължение на 8 години Бразилия загубила само един мач, когато в състава ú играел Гаринча.
Той започнал да се увлича по футбола още като дете и нивото му на игра се отличавало от това на неговите връстници. След като изкарал в училище само няколко класа, през 1947 г. Гаринча се устроил на работа в местната текстилна фабрика, а в свободното си време играел в любителския отбор на фабриката.
След няколко години, благодарение на добрата си игра, той бил забелязан от представителите на „големите“ клубове в Рио Де Жанейро.
В големия футбол Гаринча влиза на 20 години. Довел го треньорът на „Ботафого“ Жентилу Кардозо, който искал новакът да бъде проверен от гениалния ляв защитник на Ботафого и националния отбор Нилтон Сантос.
Авторитетният изпитващ Сантос със сигурност е запомнил новобранеца – Гаринча промушва топката между краката му на два пъти, след което продължава да издевателства и над останалите играчи на „Ботафого“, разминавайки ги. Никой така и не успява да отнеме топката от инвалида, какъвто всъщност бил Гаринча.
Гаринча притежавал уникална техника на боравене с топката и удари с двата крака. Само той можел така внезапно да смени посоката на движение с голяма скорост с топка в ръка. В националния на Бразилия играел като десен нападател, откъдето можел да дава немалко извеждащи пасове към съотборниците си.
Като цяло, най-яркият период на футболната кариера на Гаринча е свързана именно с времето, когато играе за „Ботафого“. От 1953 до 1965 година изиграва 579 мача, в които вкарва 249 гола. Клубът се разделя с него, след като футболистът получава сериозна травма.
Играта на бразилеца често е сравнявана с театрални представления и дори на фона на останалите вълшебници от националния на Бразилия бил наричан „Радостта на народа“ и „Чаплин на футбола“.
Известен е случаят, когато в мач за „Ботафого“ Гаринча изкарва топката извън полето за игра, но съдията остава играта да продължи, за да види продължението на маневрата.
Недостатъците на играта му произлизали от личността му: той често злоупотребявал с индивидуалните действия и не се подчинявал на отборната дисциплина. Зезе Морейра, старши треньор на „Ботафого“, се опитал да промени това.
По време на тренировка той сложил в центъра на полето един стол и накарал Гаринча, да го мине сякаш е съперник. Гаринча се завъртял няколко пъти около стола, прокарвайки топката между краката, след което се затичал и стрелял към вратата. Морейра се отказал и казал: „Гаринча играе без схема“.
На 18 декември 1973 година на „Маракана“ се състоял прощалният мач на Гаринча, в който националният тим на Бразилия, съставен основно от победителите от последния световен шампионат, играе срещу сборен отбор на ФИФА, в който влизат латиноамерикански и съветски футболисти (в това число Бриндизи, Бабингтън, Хаусман, Роча, Онищенко, Олшански, Ловчев), които провели турне в Южна Америка.
На мача се събират 131 555 зрители. Пред началото на срещата върху полето са изписани думи от цветя „Мане (б.р. – другото прозвище на играча) – радостта на народа“. На загрявката всички футболисти направили кръг около Гаринча и го аплодирали.
Гаринча започнал като титуляр и в средата на първото полувреме е заменен от Зекиньо. Великият магьосник напуска със сълзи на очите.
„Чарли Чаплин на футбола“, както го наричали журналистите заради патешката походдка и артистичното боравене с топката, умира в нищета от цироза на черния дроб на 10 януари 1983 година в Рио Де Жанейро.