За Левски-ЦСКА е изговорено толкова много, че каквото и да се каже вече ще е в зоната на клишето. Затова, без излишни предисловия, ви представяме 5 легендарни мача, които завинаги са обезсмъртени в историята на сблъсъците между „сини“ и „червени“:
19 юни 1985 г. -„Перестойка“ и във вечните съперници
Годината е 1985 г. В СССР за лидер на КПСС е избран Горбачов – бащата на „перестройката“ и демократизацията на социалистическата система. У нас обаче партията все още държи нещата под здрав контрол, дори и на футболния терен.
На 19 юни Левски и ЦСКА се срещат във финала за купата на България. И двата тима разполагат с класни играчи: Стоичков, Ради Здравков, Георги Славков (ЦСКА) и Наско Сираков, Боби Михайлов, Божидар Искренов са гаранция за запомнящ се мач.
Напрежението обаче е голямо и вместо игрови спектакъл, двата отбора представят изпълнен с грубости двубой. Връхната точка е една балтия на Костадин Янчев срещу Емил Спасов. След нея част от играчите на двата тима си спретват меле, хващат се за гушите.
В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1, но последствията от този мач тепърва ще бъдат изтърпявани. ЦК на БКП взима безкомпромисното решение да извади завинаги от футбола Боби Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов и Емил Велев. Наказан до живот е и Христо Стоичков. Освен това, партията преименува двата отбора на „Средец“ и „Витоша“.
По-късно, за щастие, наказанията са отменени. И слава Богу, защото само след 9 години предстои едно горещо американско лято…
17 септември 1988г. – Дерби на тъмно
Плановото спиране на електричеството бе нещо обичайно за 80-те, но едва ли някой е подозирал, че и във вечното дерби може да има „режим на тока“.
През септемрви 1988 г. двата отбора се срещат в напечен мач, който също ще предложи исторически прецедент. Условията за футбол са ужасни – дъжд, студ, гръмотевици. Все дребни подробности, които не могат да попречат на 40 000 фена да напълнят националния стадион.
И така, дъждът безмилостно пада, както и головете във вратата на ЦСКА. Васил Драгоев извежда рано-рано Левски напред, като „сините“ продължават да имат превъзходство. Последва задължителното за този сблъсък меле, в което дейно участие взимат обичайните заподозрени Емил Велев и Христо Стоичков. След него Ицо и защитникът на Левски Петър Петров са изгонени с червени картони, а Кокала се отървава.
Без голмайстора си отборът на ЦСКА се обърква още повече и логично се стига до втори гол за „сините“ – отново точен е Драголов. Левски изпуска да направи и 3:0, с което да реши мача още през първите 45 минути.
И може би логично, през второто полувреме нещата се обръщат. Треньорът на ЦСКА вкарва в игра юношата на тима Емил Костадинов, който ще направи едно от най-силните си дербита. Стъпил на мокрия терен, след няма и минута Емо намалява резултата – 1:2. Натискът на „червените“ продължава и скоро те изравняват. Изглежда нищо не може да попречи на пълния обрат в мача. Напротив, може. И това е спирането на тока. 40 000 остават на тъмно под есенния дъжд, о никой не мисли да си тръгва. Всеки търпеливо чака зрелището да продължи. И то продължава след 30 минути, когато аварията вече е отстранена.
Но със светването на светлините, „угасва“ устремът на ЦСКА. Паузата е разконцентрирала и двата отбора и до края те доиграват мача за крайното 2:2.
10 април 1998г. – Последното зрелище
Втората половина на 90-те е период, в който дербито не предлага запомнящи се мачове. Април 98-а обаче е изключение. Пред 30 000 зрители двата отбора правят истинско зрелище, завършило с наглед немислимото към днешна дата 3:3.
ЦСКА, в чийто състав личат имената на завърналите се Емил Костадинов и Трифон Иванов, повежда набързо с два гола на друг бивш легионер – Бончо Генчев. „Сините“ се окопитват и до 30-та минута изравняват с голове на Николай Тодоров-Кайзера и Дончо Донев. Публиката на Левски се настройва за пореден исторически обрат. В 66-та минута Сектор Б ликува – Захари Сираков извежда Левски напред, за да даде тласък на скандиранията „Ей чуй, ЦСКА, два на нула, три на два“.
Но ЦСКА не са казали последната си дума. В 82-та минута Милен Петков бележи от дузпа за крайното 3:3. Последните думи на коментатора на БНТ са, че двата отбора са изиграли мач, който ще се помни дълго време. И е бил адски прав.
13 май 2000г. – Кървав мач, кървав гол
Месец май 2000 г. предлага директно дерби, което трябва да определи новия шампион. Ситуацията преди сблъсъка е следната: Левски води само с 2 точки, като преди това лидерите са пропилели убедителната си преднина. При успех ЦСКА, воден от младия Александър Станков, пък неочаквано може да излезе на върха и да остави вечния съперник за пета поредна година без титла.
Мачът предлага сблъсък и между двете „звезди“ на отборите в нападение – вече завоювалия признание с головете си в дербито Георги Иванов-Гонзо и тепърва доказващия се Димитър Бербатов.
Неочаквано, ЦСКА стои по-добре на терена. В 24-та минута топката дори влиза в „синята“ врата, след като халфът на Левски Бисер Иванов-Легендата опровергава прякора си с чутовен автогол с глава, който обаче е отменен заради засада.
През това първо полувреме Бербатов „обезоръжава“ напълно прекия си пазач Предраг Пажин, но реди пропуск след пропуск пред вратаря Иванков. След сблъсък със защитник на ЦСКА Гонзо пък получава аркада и доиграва мача с окървавена глава и лепенка, която ако бе запазена, в днешно време щеше да стои на видно място в музея на „сините“.
В последните минути на мача съдбата отново „насочва прожекторите“ към двамата нападатели. Първо, 19-годишният бъдещ нападател на „Манчестър Юнайтед“ за пореден път захабява вратните прешлени на Пажин, като безпроблемно надиграва сръбския защитник и остава очи в очи срещу Иванков. Феновете на ЦСКА притихват в очакване на така чакания гол. За тяхно нещастие обаче, Бербатов безславно се спъва в топката.
За да бъде драмата пълна, в ответната атака Левски получава пряк свободен удар край тъчлинията на съперника. Изпълнява го Димитър Телкийски, който насочва топката право към засъхналата с кръв глава на Гонзо – гол и стадион „Георги Аспарухов“ изпада в екстаз! Титлата е „синя“, а Георги Иванов вече е част от легендите на Левски в дербито…
26 февруари 2011г. – Видовден дойде с романтика в „червено“
На 19 февруари 2011г. (датата, на която се почита годишнината от обесването на Васил Левски) собственикът на „сините“ Тодор Батков самонадеяно заявява: „Искаше ми се мачът да е днес, но ще трябва да изчакаме още една седмица. Денят на истината ще дойде“. До деня на истината остава точно седмица, а играчите на Левски изглеждат повече от уверени в успеха. Аргументи за това не липсват: Левски се бори за титлата, а ЦСКА са направили трагичен есенен полусезон. Освен това, дербито трябва да се играе в „синята крепост“ на Герена, където „армейците“ до момента имат една-единствена победа. Върхът на изцепките преди мача принадлежи на головата машина на Левски Гара Дембеле, който обявява, че ако на 26 февруари вкара хеттрик, ще прави стриптийз в центъра на терена.
В крайна сметка прогнозите и в това дерби са обърнати с главата надолу, защото ЦСКА печели с убедителното 3:1, като резултатът можеше да е много по-тежък за вечния съперник. Фланелката и гащетата на Дембеле остават неизпотени на мястото си, а илюзиите за шампионска титла на Левски се стопяват по-бързо и от февруарския сняг.
Този мач ще се запомни в историята и с нещо невиждано досега – малко преди края на първото полувреме над 3000 „червени“ фенове са изгонени от клетката за гости и отборът им остава без подкрепа. След последния съдийски сигнал футболистите на ЦСКА дружно отиват пред празния сектор Г и започват да пеят песните на победата. Победа, която завинаги ще остане в „червената“ митология…