Джон Д. Рокфеллер, Андрю Карнеги и други титани на промишлеността се асоциират с капитализма. Но капитализмът – това не са хора, а техните взаимоотношения и сега ще разглдаме няколко интересни факта за тази икономическа система:
Всичко зависи от това кого питаме, Китай вече е капиталистическа страна
Отмина времето на Мао Дзедун и Червената армия. Китай преживя огромен икономически ръст през последните години, като повечето промени се случиха в икономическите структури в началото на 1970-те.
След като бе построен комунизмът, китайското правителство започна да открива за себе си все по-свободна пазарна идеология и сега страната представлява хибрид между капитализъм и комунизъм.
Докато финансови институции като банките продължават да „работят“ за китайското правителство, то чуждестранните инвестиции и приватизацията се явяват симптоми на пълно сближаване с капитализма.
Капитализмът се опира на процес, наречен съзидателно разрушение
Съзидателното разрушение е явление, което се опира на разрушение на старата техноогия, заради обезпечаване на новите иновационни технологии, които да заемат мястото на предишните.
Netflix е отличен пример. Кой ще предпочете да губи време за варианти за доставка на филм по пощата или да ходи до видеотека? Никой.
Така хиляди хора губят работата си, но ние като потребители сме за нововъведенията, които ни облекчават. Капиталистите ще кажат, че това разрушение е било необходимо за обществото и икономиката, за да станат нещата по-добри като цяло.
Не всички форми на капитализма си приличат
В наши дни най-разпространени са три типа капитализъм. От една страна капитализмът е невмешаетлство – колкото по-малко е вмешателството на държавата, толкова по-добре за обществото. Затова капитализмът е благосъстояние, най-разпространено в развитите страни.
Услуги като социална сигурност и здравеопазване се предоставят в рамките на тази система, дори ако от нея няма смисъл от икономична гледна точка в краткосрочна перспектива.
И накрая, държавен капитализъм, като в Китай, където правителството контролира средствата на производство: а именно, фабрики полета (селскостопанство), офисният сектор, но търговските марки на капитализма като наемният труд и класовото разделения все още имат място.
Дългът невинаги е това, което изглежда
Адам Смит и мнозина други известни икономисти са изложили своите мисли по повод валутата и нейното обращение. Предполага се, че тя е заела мястото на бартерната система, позволяваща на хората да не носят със себе си половината си вещи, за да търгуват.
В съответствие с това учение не може да има дългове без валута. Но антропологът Дейвид гребер убедително доказал обратното – дългът имал своето място до появата на валутата.
В своята книга „Дългът: първите 5000 години история“ той дава пример с глинени плочки, счупени на две, една от които оставала у длъжника, а другата у кредитора, още преди появата на монетите.
Без банкрут няма капитализъм
След края на Втората световна война САЩ като ярък представител на капитализма преживял 12 цикъла на подеми и спадове. Ако се чудите как може да удължи процеса на икономически растеж, то отговорът е прост – чрез капитализма.
Икономическият бум помага на хората по-лесно да заемат пари, да инвестират в проекти, предприятия, домове и много други.
За нещастие, своето място има и явление като пренасищане, водещо до снижаване на стойността на всички гореизброени неща. Такова понижаване на стойността води до загуба на пари и работни места и в крайна сметка до банкрут и завършване на цикъла.
Хората всеки път започват да се паникьосват и да си мислят, че нещо не е както трябва, но всъщност предстои поредния възход на капитализма.