Казват, че колкото хора – толкова и мнения. Но всъщност, нещата стоят малко по-различно и много наши действия и мисли си приличат. Психолозите знаят, че причина за това е в нашето собствено съзнание, което диктува това или онова поведение. Ще ви разкажем за няколко психологически ефекта, които ни карат да действаме по един или друг начин:
„Светът е разделен на добро и зло“
„Всичко в света се дели само на черно и бяло, няма никакви полутонове, и от ден на ден става все по-зле“. Ако подобни мисли ви посещават все по-често, значи сте заложници на черно-бялото мислене.
Започваме да оценяваме ситуациите или нечия постъпка само с помощта на две категории: добро и лошо. Например, студентът чиято курсова работа е била „върната“ от преподавателя, започва да мисли, че този човек е негативно настроен към него. При това студентът не взима под внимание положителните оценки на предишните му работи и пренася отношението на преподавателя към „отхвърлената“ курсова за отношение към самия него.
„Кажи ми какво работиш и ще ти кажа какъв си“
Често пренасяме знанията си върху представителите на някоя професия по отношение на конкретния човек.
Примерно ни представят лекар от Англия. В главата ни има два стереотипа: всички англичани обичат чай, а всички лекари в света имат ужасен почерк Следователно пред нас е любител на чай, който не трябва да записва важна информация.
Ефектът се усилва, ако по-рано сме срещали англичанин, който обръща чашите чай една след друга или пък доктор с неразбираем почерк.
„Мога да променя хода на събитията“
През 1975 година американският психолог Елън Лагнър провела експеримент. На две групи хора били раздадени лотарийни билети. Членовете на първата група имали възможност сами да си изберат билети от няколко предложени им, а на тези от втората група им били раздадени билети без право на избор.
След 2 дни им било предложено да разменят билетите си за такива с по-голяма вероятно за печалба, отколкото при по-ранно дадените. Оказало се, че членовете на първата група далеч по-рядко се съгласили на размяната, сякаш личният им избор имал влияние върху победата или загубата им в лотарията.
Този ефекти получил името илюзия на контрола. Струва ни се, че личното ни участие в някое събитие съществено влияе на положителния му изход. Ефектът може да ви се струва безобиден, но в ръцете на умел манипулатор той дава възможност хората да бъдат управлявани чрез личните им цели.
„Той вижда през мен“
Смятаме, че другите ни усещат далеч по-добре, отколкото е всъщност.
Например, ако говорим истината и ни почервенее върха на ушите, предполагаме, че събеседникът задължително ще забележи това и ще ни хване в лъжа. Дори по някакво чудо да забележи промяната в цвета на ушите ни, това не значи, че го оценя като признак на лъжа от ваша страна.
„Хороскопите описват характера ми много точно“
Често, четейки хороскопа си, откриваме в него много точно описание за себе си. Но всъщност всички характеристики, дадени в хороскопа, подхождат на абсолютно всички и не подхождат никому поради една проста причина: в тях няма нищо конкретно.
Този интересен ефект носи името на американския шоумен Барнум, който се прочул със своите психологически манипулации.
„Спешно ми трябват тези неща“
Малцина от нас могат да устоят на отстъпка от 80 % на някоя стока, особено ако това предложение е ограничено във времето. Стремим се по-скоро да се сдобием с вещта с немислимата отстъпка, като не си оставаме време за размисъл, а просто отиваме и я купуваме.
И едва после, когато стоката ни е доставена вкъщи или на входа на мола, не можем да разберем с каква цел сме я купили.
„Никой не разбира обясненията ми“
Трудно ни е да разберем и приемем, че някой може да не знае очевидни за нас неща.
В потвърждение на това бил проведен експеримент. На първата група било дадено да възпроизведат с помощта на почуквания 120 много известни мелодии, а на втората – да ги отгатнат. Преди да се пристъпи към експеримента изпълнителите били попитани колко слушатели ще успеят да им отгатнат мелодиите.
Практически всички предположили отговори от порядъка на 50 %. А всъщност да отгатнат композицията успели едва един на всеки 40 слушатели, тоест 2,5 %.
„Нищо няма да ми струва да го направя“
Един от най-интересните феномени, често използван от хитри продавачи, носи името „крак във вратата“. Състои се в това, че човек, съгласил се да изпълни малка молба впоследствие се съгласява да изпълнява все повече и повече обременителни искания.
Например, ако колега в работата ви помоли да оформите за него някакъв документ и се съгласите, скоро ще ви се наложи да се изпълнявате подобни молби все по-често.
Обяснението е просто: човек, съгласил се на някаква малка и нищо не значеща отстъпка, започва да се чувства социално значим и нужен, което влияе положително на неговата самооценка. Стремейки се да запази това усещане, се съгласява да изпълнява все по „големи“ молби.