„Ще разбере какво е загубил и ще се върне“ – казваха те.
Тогава душата ми, с все още пресни спомени за разходките ни под луната и безумните танци на плажа, само това и искаше. Очаквах знак – телефонно обаждане, съобщение. Очаквах кога ще пристъпиш през вратата ми и ще кажеш, че всичко това е било кошмарен сън.
Но ти не ми позвъни. Ти не се върна.
На всеки се е случвало, но аз не разбрах какво не направих както трябва. Обвинявах себе си, прелиствах назад времето ни заедно в главата си, опитвах се да проумея какво се е случило.
Защо ти си отиде? Какво не ти достигаше с мен?
А като отговор само мъртвешка тишина. Ти ме остави сама със своята тъга, която буквално като призрак преследваше мислите си. Лежах на пода, без да мога да ям, да спя, като черупка на предишното ми аз. Аз исках само теб, а без теб не можех да продължа напред – казвах сама на себе си.
Но след това си отидох.
Съвзех се, станах и тръгнах. Накарах себе си да намеря нови причини и смисъл. Започнах да работя по-активно, започнах да карам колело, превърнах сълзите си в гневна пот.
В началото всичко, за което си мислех, беше какво щеше да е ако си до мен. Но после постепенно ми стана хубаво и сама.
После дори отидох на среща. Той не беше ти. И без значение колко весел и добър беше той, мислите ми винаги се връщаха към твоята усмивка, твоя смях. Прибрах се вкъщи и заплаках. Но на другия ден станах и продължих нататък.
Всеки път, когато по радиото пускаха нашата песен, когато минавах покрай нашите места, в сърцето ми се отваряха и рани и кървяха. Но всяка рана с времето зараства.
Започнах да осъзнавам, че лъжите и измамите ти нямаха нищо общо с мен, че причината за тях си бил ти самият. Спомних си какво ми казваше и разбрах, че си се страхувал – не от мен, а от себе си, че не ти пука за нашите отношения.
И ти беше прав. Защото това, което направи, изобщо не беше любов. Любовта не мами единия, за да прави любов с друг. Любовта не се крие зад лъжа. Когато обичаш някого, не си тръгваш, отнасяйки със себе си лекарството, докато твоят любим човек крещи името ти и се гърчи от болка.
Разбрах толкова много за себе си от теб. Ти беше огледалото, което до победния край отразяваше толкова много прекрасни неща в мен, които по-рано не бях забелязвала.
Ти ми показа, че съм специална и сега зная, че беше прав. А когато си тръгна, ти ми показа, че съм силна. Толкова силна. А и разбрах, че любовта ми е огромна, повече отколкото можеш да издържиш. По-безстрашна, по-смела.
А сега ме искаш обратно.
Не съм ядосана. Не те мразя. Никога няма да те отпратя, ако ти е нужна помощ. Ти беше важна част от живота ми и душите ни винаги ще бъдат свързани. Винаги ще ти благодаря за дните и нощите, когато бяхме заедно.
Но не. Няма да се върна.
Едно време исках да се върнеш повече от всичко. Но вече не искам. Сега вече знам, че заслужавам далеч повече, отколкото може да даде твоето сърце. Не смятам да отдавам душата си за стотинки.
И честно казано обичам себе си прекалено силно, но някой друг също ме обича. За него аз не съм твърде безстрашна и не съм твърде смела.
Постъпките ти ме накараха да разбера важността на това да намеря равен и той се появи някак изведнъж, когато реших, че с мен е свършено.
Пренаписахме нашите песни, нашите места, оставихме белезите си в сърцето на другия.
Той не си ти, но може би това е важното.
Ти допринесе много в живота ми, затова не мога да ти бъда ядосана. Минахме прекрасна част от пътя си заедно, когато животите ни се пресякоха.
Желая ти щастие. Желая ти да изцериш всички рани. Желая ти да срещнеш любовта, когато продължиш нататък без мен.