Всъщност думата „умора“ не е достатъчна да опише състоянието, което изпитвам в момента. Тази умора е нещо повече от обикновена физическа изтощеност. Това е чувство на психологическа и емоционална опустошеност. Уморих се да бъда силна. Уморих се всеки ден да слагам усмивката на лицето си и да играя ролята на Супер-жена навсякъде и за всеки.
И сега тази маска спи с мен. Чувствам се загубена и неуверена в себе си и не зная накъде да продължа. Твърде дълго игнорирах своите истински чувства и сега ми се налага да разнищя последствията от своята самозаблуда.
Написах толкова много статии за алфа-жената: силната, независима, самодостатъчна. Не звучи зле, нали?
Но аз никога не съм искала да бъда такава, но животът ме принуди да заприличам на героините на моите статии, макар този образ да ме плаши от самото ми детство. Наложи ми се да се науча да бъда силна, защото нямаше нито един човек, на чието рамо да се опра в трудни житейски ситуации.
И ето сега се чувствам изхабена и изгубена, задавайки си въпроса, съществува ли такъв човек, на когото наистина мога да се опра, който да стане за мен този, който аз бях за другите?
Винаги съм играла ролята на безупречна жена, която може да реши всеки проблем. И хората са свикнали да ме виждат точно такава. Те са свикнали да ме виждат способна и компетентна. Но душата ми е изтощена, докато те ме виждат стабилна и сигурна, отвътре аз се разкъсвам.
Струва ми се, че съм прекарала целия си живот, опитвайки се да докажа на себе си, че съм силен човек и че наличието на сила е достатъчно условие за щастие. Похабих толкова много енергия, за да оправдая високите очаквания от себе си, толкова често игнорирах своите истински емоции, че сега се чувствам много уморена.
Когато се стараете да бъдете силни, обикновено потискате своите желания, мисли, а понякога и вътрешните си усещания. Когато през цялото време трябва да бъдете силни, практически се лишавате от възможността да се откриете пред някого и да разкажете всичко, което се е насъбрало в душата ви.
Разбирате, че това само ще предизвика изненада сред хората, които сами имат нужда от вашата подкрепа. В крайна сметка се затваряте в себе си, докато не достигнете пълна емоционална опустошеност.
Истината е, че всички ни е нужен, който е поне малко по-силен от нас. Да, използвах думата „НУЖЕН“ – дума, от която бягах така дълго, защото ми се струваше, че има отрицателен оттенък.
Но с времето разбрах, че да проявяваш слабост от време на време е нормално. Въпреки че преди се страхувах да си помисля, че някой може да се досети за моите слаби страни. И се замислих, ами ако някой види моята кървяща рана? Какво ще стане, ако някой разбере за моите най-съкровени мечти и желания?
И всички тези мисли ме накараха да се откажа от постоянното бягство от самата себе си и да се отдам на желанието да бъда уязвима.
Сега разбирам, че искам да се грижат за мен. И не става дума за материална грижа – нуждая се от силни ръце, които да ме прегърнат в края на тежък ден и глас, който да ми каже, че всичко е наред. Аз съм независима във финансов план, но повече няма да нося маската на психически железен човек. Да, искам да бъда обгрижвана от някой.
Няма нищо страшно в това някой да е до вас, да се грижи за вас. В това няма нищо срамно. Това е проява на сила, а не на слабост.
Това е по-скоро силата, че всички се нуждаем от някого, който да ни напомня, че е окей да не бъдеш силен през цялото време. Това е силата на любовта.
И разбира се, можете да продължите да бъдете пример за силен човек за околните. Но преди всичко, че разчитате на вътрешна сила, която ще можете да поддържате.
Митци Ернандес