Можете ли да си го представите? Как щеше да изглежда нощното небе, ако вместо Луната, спътници на Земята бяха останалите планети от Слънчевата система… Нека за момент оставим настрана размишленията върху за гравитацията и климатичните промени, а просто да си пофантазираме с помощта на графичен редактор:
За тези, които са забравили, това е Луната. И пълнолунието изглежда така:
А това е нощното небе с Меркурий, вместо с Луната. Като цяло, размерите на двете небесни тела са почти идентични, така че промените не са много забележими.
Червената планета Маерс е по-голяма от Луната и нейното сияние стои някак си зловещо.
Приятелката на Марс – Венера е много ярка планета, затова нощта с Венера ще бъде светла като ден.
Тайнственото синьо сияние на Нептун напомня на нощна лампа в детска стая. Не е ли уютно?
А ето го и Уран. Той е по-светъл от Нептун и повърхността му е „по-чиста“.
Сатурн е голяма и безспорно красива планета. Може би детската мечта за състезания по пръста на Сатурн ще придобие осезаеми очертания.
Гигантът Юпитер е по-голям 40 пъти от Луната. Само си представете, че вместо звездите щяхте да се любувате на неговия ландшафт, тъй като щеше да закрива почти цялото небе.
Но може би е най-добре, че именно Луната е наш естествен спътник. Фундаменталните закони на Вселената са идеални със своята точност – съгласете се, че е по-спокойно и безопасно да се радваме на далечните звезди, без да се страхуваме, че такъв голям мъж като Юпитер, няма да ни привлече към себе си, заради силната си гравитация. И, разбира се, за нищо на света не си даваме романтичните разходки под Луната. А и някак си не звучи добре парчето „Сатурн спи“. Така че си пофантазирахме и това ни е достатъчно.