Без преувеличение можем да наречем Антонио Гауди най-известният архитект в света. Всяка година тълпи от туристи обсаждат Барселона, любимият град на Гауди, където той е построил своите брилянтни сгради. Да разберем повече за испанския гений:
Любовта към ботаниката създала архитекта
Слабичко, страдащо от ревматизъм дете, Антонио Гауди рано открил за себе си света на фантазиите и се научил внимателно да наблюдава и разбира езика на природата. Това послужило като основа за многото образи и идеи на младия архитект.
Като дете Гауди се увличал сериозно по ботаниката. Той искрено се интересувал от растенията и насекомите и тяхното опрашване. Своето финално ученическо съчинение испанският архитект посветил на пчелите. По-късно неговият първи проект в Барселонското училище по архитектура станали врати за гробище, които трябвало да отделят света на мъртвите от света на живите.
Омраза към правите линии и обикновеното
Гауди направо ненавиждал затворените и геометрически правилните пространства, а стените го докарвали до лудост. Той избягвал правите линии, считал ги за произведение на човека, а кръговете за него били дело на Бога. Тези житейски принципи му помогнали да остави след смъртта си осемнайсет прекрасни архитектурни творения, всяко от което привлича огромното внимание на туристите.
Любовта на живота му
Гауди никога не е бил женен. За целия си живот Гауди имало една жена, която архитектът удостоявал с внимание – Жозефина Моро, работеща като учителка в работно селце.Тя не отвърнала на взаимността му и Гауди се потопил в католицизма.
В младостта си архитектът носел скъпи дрехи, следил за външния си вид. Последните си години прекарал като отшелник, напълно посветил силите си и енергията си за създаване на безсмъртната Саграда Фамилия, която станала най-висше въплъщение не само на уникалния му талант, но и на силната му вяра. Последните си години той прекарал именно в тази сграда, оставайки обичайното си жилище и местейки се на строителната площадка в спартански условия.
Талант във всичко
Гауди не бил само архитект, а също и художник във висшия смисъл на думата. Той проектирал не само сгради, но и удивителни мебели, причудливи решетки за огради, врати и перила. Поразителното му умение да мисли и чувства триизмерно се обяснява с наследството: баща му и дядо му са били ковачи, дядо му по майчина линия бил бъчвар. Много от поразителните творения на Гауди, сковани от желязо, са били направени от собствените му ръце.
Вечният строеж
След нелепата смърт през 1926 г. на 73-годишния Гауди под колелата на трамвая, той бил погребан в криптата на Саграда Фамилия. Строителството на базиликата не спряло, но темповете се забавили. А през 1936 г. в Испания избухнала гражданска война и строителството било прекратено за кратко.
Анархистите унищожили почти всички чертежи и макети, оставени от Гауди за неговите последователи, и запалили работилниците. Но строителството на храма продължило след 20 години и продължава и до днес с дарения на хората. Днес строителството е оглавявано от каталонсия архитект и живописец Хосеп Мария Субиракс.
Интересното е, че известният английски писател Джордж Оруел се отнесъл към този акт на вандализъм напълно положително. Базиликата, по негово мнение, трябвало направо да бъде взривена. Оруел смятал творенията на архитекта за най-уродливите съоръжения в света, а стърчащите кули наричал злорадо бутилки портвайн. За щастие, с неговото мнение не били съгласни мнозина.
На обратното мнение пък бил Салвадор Дали, който се възхищавал на работата на архитекта и дори през 1956 г. организирал в парка Гюел честване на Гауди. Това позволило да се съберат допълнителни средства за продължаване строежа на Саграда Фамилия. Любовта на живота на Гауди продължила да живее.