
Дали тези случки от историята са абсолютно реални няма как да знаем, но със сигурност са увлекателни:
Военачалниците се обърнали към Филип Македонски:
– Царю, въпреки че обсипваш гърците с щедри подаръци, те продължават да злословят за теб.
Филип отговорил:
– Да, а какво щеше да бъде, ако се отнасях зле с тях.
***
Архимед имал две котки – голяма и малка. Те постоянно го отвличали от философските размишления, драскали по вратата и искали да ядат. Тогава Архимед направил във вратата две дупки: голяма и малка, за всяка от котките.
Негов познат обърнал внимание и попитал:
– А за какво е втората дупка, след като малката котка може да мине през голямата дупка?
Архимед се почесал по главата:
– Не се бях замислял за това…
***
Микеланджело изваял дядото на владетеля на Флоренция Козимо Медичи истински красвец. А той бил гърбав.
– Кой ще си спомня за това след 50 години! – отговарял скулпторът на всички любопитни.
***
Веднъж британският премиер Лойд Джордж присъствал на събрание на агресивни суфражетки (участнички в движение за предоставяне на изборни права на жените). Една разярена жена отишла до него и му казала:
– Ако бяхте мой мъж, щях да Ви дам отрова!
На което Лойд Джордж парирал:
– Мадам, ако бях Ваш мъж, нямаше да откажа!
***
Веднъж великият датски физик Нилс Бор бил на визита в СССР и го попитали как намира качеството на „Жигулевската“ бира.
– Вие даже не си представяте колко е сериозен този въпрос – отговорил ученият. – Работата е там, че естествените науки в Дания се финансират от бирената компания Карлсберг. Затова всички естественици подкрепят своите благотворители и пият само Карлсберг. На свой ред, друга бирена фирма, Туборг, поддържа хуманитаристите и, следователно, хуманитаристите пият само Туборг.
– А как Ви се струва нашата бира?
– Важното е, че не е Туборг.
***
Веднъж генерал-полковник докладвал положението на Сталин. Върховният главнокомандващ изглеждал доста доволен и кимал одобрително. Приключвайки с доклада, воаначалникът се поколебал. Сталин попитал:
– Искате ли да кажете още нещо?
– Да, имам личен въпрос. В Германия си избрах някои интересуващи ме неща, но на контролния пункт ми ги задържаха. Ако е възможно, да ми ги върнете.
– Възможно е. Напишете рапорт, аз ще наложа резолюция.
Генерал-полковникът извадил от джоба си предварително приготвения рапорт. Сталин наложил резолюцията. Подчиненият взел горещо да благодари.
– Не ми благодарете – отбелязал Сталин.
Генерал-полковникът прочел написаната върху рапорта резолюция: „Върнете на полковника боклуците му. Й. Сталин“ и се обърнал към Върховния:
– Тук има грешка, другарю Сталин. Не съм полковник, а генерал-полковник.
– Не, всичко е правилно, другарю полковник – отговорил Сталин.
***