
Близнаците имат невероятна емпатия по отношение един на друг – това е известен факт. Но понякога тази близост се превръща в обсебеност. Трагичният завършек на историята на сестрите-близначки, които общували само една с друга, ще ви убеди в това:
Тъмнокожите бебета Джун и Дженифър Гибънс се появяват на бял свят през 1963 година в Барбадос в семейство на домакиня и механик от ВВС на Великобритания. Скоро семейството се мести да живее в Уелс. Родителите бързо забелязали, че с децата нещо не е наред – те били необичайно мълчаливи и контактували само една с друга.
Първоначално родителите решили, че Джун и Дженифър са със забавено развитие, но много скоро разбрали, че грешат. Все пак момичетата общували!
Както и много други близнаци, те си измислили свой собствен език, понятен само за двете. Такъв език се нарича „криптофазия“ – самоделна система от знаци, създадена за тесен кръг от хора.
Години по-късно, когато един от психиатрите се опитал да разшифрова речта им, записана на магнитофон, той открил, че момичетата говорят на обикновен английски език, просто е на такава скорост, че звуците се сливат, който е неуловим за непривикналото ухо.
В училище Гибънс били единствените тъмнокожи деца – момичетата били тормозени, затова учителят ги пускал по-рано, за да избегнат сблъсъка с другите ученици. Очевидно, това не им помогнало да бъдат по-социални, така че момичетата станали още по-дръпнати и откъснати от света.
Едва на 14 години, когато проблемът достигнал своя пик, как изглеждало тогава, родителите решили да се погрижат сериозно за лечението им.
Джун и Дженифър били заведени към психотерапевт и когато първоначалното лечение не донесло резултати, лекарите препоръчали сестрите да бъдат разделени и изпратени в различни училища-интернати. Впоследствие нещата само се влошили: разделени, всяко едно от момичетата изпаднало в кататония.
Родителите не можели да гледат мъчението на децата си и отново ги събрали. След това сестрите започнали да се заключват в стаята си, изолирайки се от другите членове на семейството, и прекарвали там дълго време, като разговаряли и устройвали куклени представления, чието съдържание, впрочем, било много мрачно.
Момичетата четяли своето творчество на диктофон, за да подарят записите по-късно на по-малката си сестра Роуз.
Но макар че девойките не можели да живеят една без друга, далеч невинаги това им доставяло радост. Ето какво написала Джун за сестра си в личния дневник: „Никой в света не страда така, както ние със сестра ми. Живеейки със съпруг, дете или приятел, хората не изпитват това, което изпитваме ние. Сестра ми, като гигантска сянка, краде от мен слънчевата светлина и е в основата на моите мъки“.

Сестрите започнали да пишат роман, който също се отличавал с доста жестоко съдържание. Например в написаното от Джун „Пепси-Кола наркоманът“ (Pepsi-Cola Addict) става въпрос за тийн, съблазнен от учителка. След той е изпратен в поправително заведение за непълнолетни, където става жертва на гей-охранител.
А в написаното от Дженифър „Борец“ става въпрос за съдбата на лекар, който спасява детето си, като убива кучето си и присажда сърцето му на сина си. След това в момето се вселява дъхут на кучето и започва да отмъщава.
Макар сестрите многократно да се опитват да продадат произведенията си на списания, навсякъде им отказват – имало твърде много жестокост и агресия в романа. Тогава те взели още по-странно решение: момичетата възнамерявали да станат престъпници. Речено-сторено.
Гибсън извършвали нападения над минувачи, ограбвали магазини и в крайна сметка били заловени и вкарани в психиатрия от строг тип, където прекарали следващите 11 години.
Въпреки че сестрите били държани в различни стаи, те безпогрешно копирали позите една на друга, дори когато се намирали на различни краища на болницата. Тази страховита синхронност плашела лекарите.
По време на престоя си в болницата близначките стигнали до извода, че за да живее свободен живот, втората трябва да умре. Решено било да умре Дженифър.
Тук трябва да споменем единствения човек, който успял да пробие стената на мълчанието. Това била журналистката от Guardian Марджъри Уолс. Точно с нея сестрите рискували да споделят своите съображения за бъдещето.
Така, в навечерието на прехвърлянето на Джун и Дженифър в друга клиника, Дженифър казала: „Марджъри, Марджъри, смятам да умра“. Когато журналистката попитала какво има предвид, момичето отвърнало: „Защото така сме решили“.
Когато трябвало да се преместят, Дженифър положила глава на коленете на сестра си и сякаш заспала с отворени очи. Но в болницата пристигнало само мъртвото й тяло. Като причина за смъртта била посочена остър миокардит – възпаление на сърцето, не били открити никакви следи от отравяне или насилствена смърт.
„След дълго чакане вече сме свободни“ – точно това казала след смъртта на сестра си Джун. Дженифър била само на 30.
Известно е, че през 2008 година Джун живеела само близо до родителите си. Тя не била под лекарско наблюдение и била приета в обществото, решавайки да остави миналото назад.
През 2016 година сестра й Грета дала интервю, в което разказала, че семейството имало големи неприятности, свързани с лишаването на момичетата от свобода. Джун обвинявала клиниката в това, че разрушили живота им и пренебрегнали здравето на Дженифър.