Много отдавна чувствата и емоциите се събрали заедно на един остров. Всички прекарвали добре времето си, но един ден съобщили за надвисваща буря и всички трябвало да напуснат острова.
На острова възникнала паника, всички се втурнали към своите лодки и само Любовта не бързала. Тя имала толкова неща за правене и била последната, която разбрала, че трябва да напусне. Но вече не останали свободни лодки и Любовта започнала да се оглежда с надежда.
Когато Успехът отишъл до своята луксозна лодка, Любовта попитала: „Моля те, вземи ме с теб“. Но Успехът отговорил: „Лодката ми е пълна със злато и други скъпоценности, няма място за теб“.
Суетата отишла до своята красива лодка. Любовта попитала: „Суета, не можеш ли да ме вземеш в лодката си? Моля те, помогни ми“. Суетата отвърнала: „Не, краката ти са мръсни, не искам да ми изцапаш лодката“.
Малко по-късно минала Тъгата и Любовта я помолила за помощ. Но Тъгата отвърнала: „Много ми е тъжно, искам да пътувам в самота“.
Наблизо минало и Щастието, Любовта отново помолила за помощ, но Щастието било твърде щастливо и не го вълнувало нищо.
Изведнъж някой извикал: „Любов, аз ще те вземе със себе си“. Любовта не разгледала лицето на спасителя, само с благодарност се качила в лодката.
Когато всички се оказали в безопасност, Любовта отишла до лодките и видяла Знанието. Тя попитала: „Знание, не знаеш ли кой ми помогна, когато всички се отрекоха от мен?“ Знанието само се усмихнало: „Това беше Времето, защото именно Времето знае истинската стойност и възможности на любовта. Само Любовта може да донесе мир и щастие“.
Когато сме богати, спираме да ценим любовта. Когато се чувстваме важни, не ценим любовта. И дори в тъга и в радост забравяме за любовта.
И само с времето осъзнаваме истинската стойност на любовта. Но защо да чакаме? Хайде да ценим Любовта всеки ден в живота си!
