Човекът е много умен: той разбира всичко, но да го изкаже не може. Вземете лист и химикал и обходете околните хора, помолете ги схематично да нарисуват велосипед. Всички знаят как изглежда колелото, всички са го виждали милион пъти, а да го нарисуват не могат.
Мозъкът е ленив, той няма да се напряга излишно и ще измисли всичко до приемливо за него ниво, когато му се струва, че това е достатъчно. Велосипедът има две колела, кормило, седалка и педали, а как се свързват – това вече са подробности.
Оказва се, че ние невинаги си представяме добре дори познатите ни предмети. Вземете химикал, нарисувайте скакалец. Когато се опиташ да опишеш на някого своята гениална мисъл, тя изглежда безпомощна точно като вашия скакалец.
Ако ви се появи добра идея, проверете нейната „здравина“, запишете я. Не се доверявайте на своя мозък, той ще ви каже, че всичко е наред, аз всичко съм измислил. Но всъщност тази добра мисъл може и да не съществува. И само като фиксирате мислите в текст, може да проверите има ли я всъщност и толкова ли ценна е колкото изглежда.
Умението да формулираме своите мисли е едно от най-необходимите умения за съвременния човек, на което отделяме малко внимание. В постиндустриалния свят основната ценност не са ръцете, не е земята, не е производството и капиталът, а главата. Но дори ако в главата си имате абсолютното познание за всичко, без умението да го изкарате от там то не струва нищо.
В училище по литература чрез запознанство с класиците ни учат да излагаме мислите си на хартия. Учениците са карани да заучават чуждите мнение за литературните произведения и после да ги възпроизвеждат на лист хартия във вид на съчинения. Съвършено безсмислено занимание, което няма никакво отношение нито към писането, нито към литературата.
В училище съчиненията по зададена тема, която не е по литературно произведение, се смята за второкачествен жанр. Ученикът не е успял да овладее „Маминото детенце“ и пише за това как е прекарал лятото. Но ми се струва, че точно такива съчинения развиват по-добре навика да се пише, защото на учениците им се налага да формулират свои мисли, а не чужди.
В книгата си „За писането: мемоари на занаята“ Стивън Кинг пише: „Ако искате да сте писател, трябва да правите две неща повече от останалите: да четете повече и да пишете повече. Няма начин да ги заобиколите, поне аз не знам такъв. Няма преки пътища“.
Разбира се, не е задължително всички да сме писатели, но това правило работи за всички, които просто искат да се научат да формулират и изведат своите мисли от главата. Водете си блог, пишете в него текстове. Важно е да ги четат и други хора, по друг начин пишеш, когато знаеш, че и някой друг освен теб ще прочете текста.
Ако не можете да обясните на своите колеги защо не са прави, а трябва да постъпят така, както им казвате, опитайте да им напишете писмо. В крайна сметка ще имате предимство: вече ще сте формулирали мислите си.