Ако Бог допуска да се случи нещо с нас, то е само, за да може последствията да се превърнат за нас в добро. Такава история разказва за себе си Старецът Паисий Светогорец.
— Веднъж се връщах от селото в манастира и бързах, защото слънцето вече клонеше към залязване, а не ми се искаше д апропускам обичайното време за вечерната молитва. И ето на половината път виждам човек с две мулета, натоварени с дърва.
Едно от мулетата се наклони на едната страна, другото – на другата. Самият им стопанин беше в опасност. Трябваше му помощ. Оправихме се с мултата и качихме дървата нагоре по пътеката. Това отне двайсет минути. Човекът горещо ми благодари „Хиляди пъти благодаря!“ Аз отново ускорих крачка, за да успея.
— Ти ме спаси! Ти ме спаси! – викаше той подире ми в знак на благодарност.
А когато се изкачих на превала, видях, че в минутите, докато се бях забавил, отпред бяха паднали огромни каъни – отчупили се късове от скали, буквално изпуснати от прашка.
Тоест, ако не се бях забавил, щях да загина, но Бог беше така устроил нещата, че другият човек да има нужда от помощ и аз бях спасен. Даже ми казаха и „Хиляди пъти благодаря!“ за това!
В един миг осъзнах всичко това и се извикай от върха на прохода:
— Ти ме спаси! Ти ме спаси! Благодаря!