Понякога човек пада в яма.
Той просто летял и всичко вървяло добре. Изглеждало, че винаги ще бъде така. И тогава той паднал от високо до самото дъно, напълно неочаквано и моментално.
Всичко се сринало! Човекът седи на дъното на ямата и му се струва, че винаги ще бъде така. Винаги трябва да помните, че животът е променлив. Но ако сте летели, значи можете да летите. И можете да полвтите отново. След като сте били щастливи и успешни, можете да станете пак такива.
Мозъкът помни програмата, навигаторът помни пътя и съдбата – сами ще се убедете, е променлива. Ако тя ви бутне в ямата без причина, може и неочаквано да ви издърпа. Ако положите малко усилия. Всичко може да се окаже за добро. Трудно е обаче да се повярва в това.
Навярно и Ив Сен Лоран не би повярвал, когато се озовал в психиатрична клиника и умът му блуждаел. Бил толкова депресиран, че тежал само четиридесет килограма, бил кожа и кости.
В началото имал щастливо детство, привързана майка и любящи сестри, първото му ревю с модели било на деветнадесетгодишна възраст, след това почнал работа в модна къща Диор, аплодисменти и възторжени отзиви в пресата, пари, партита, висшето общество … И след това бам! – бил призован за войната в Алжир.
А преди това колекцията се провалила с трясък. Изневиделица. В армията чувствителният младеж полудял и изпаднал в депресия. В истинския. И се озова в клиника. И тогава неговият приятел, Пиер Бергер, дошъл да го посети. Приятелят му съобщил, че Сен Лоран е бил уволнен от Диор. Кой се нуждае от психично болен неудачник?
Ето това е падение. Всичко било загубено, абсолютно всичко. Остава да легнеш и да умреш. Но точно от този момент започнал истинският път към славата и парите. Ив Сен Лоран бил толкова възмутен, че дошъл на себе си и завел дело срещу компанията „Диор“. В крайна сметка той бил уволнен несправедливо, те просто решили, че е приключен. Спечелил добри пари, с тези пари отворил собствена модна къща и станал истински известен. И забогатял истински.
Ив Сен Лоран станал и доста суеверен. Не започвал нито едно шоу, докато не сложи собственоръчно сърце от червени рубини на момичето-модел. Трябвало да се пази от зли погледи. Ив Сен Лоран вярвал в съдбата. Която може внезапно да те хвърли на дъното на ямата. Или да те вдигне в облаците. Във всеки момент може да се случи всичко – това е нещо, което трябва да запомните.
И още нещо, което трябва да запомните: ако сте летели, най-вероятно ще полетите отново. Тази функция е вградена във вас: да летите. Можете. И трябва да изчакаме милостта на съдбата, като вземем мерки за собственото си спасение, дори ако ямата и депресията са много дълбоки. Веднага щом стигнете дъното, трябва да се оттласнете от това дъно, както учат древните мъдреци.
Когато няма какво повече да губите, когато ви остане само теглото на костите, така да се каже, можете да полетите отново. Съдбата е променлива. Кавакто е и психиката на Ив Сен Лоран: той изпаднал в депресия, след това почувствал необикновен прилив на сила и вдъхновение, създавайки най-красивите колекции.
В момент на отчаяние човек трябва да помни: ако съдбата внезапно отне всичко, тя може също така внезапно да върне всичко. Тук, разбира се, не става въпрос за окончателната загуба, не за загубата на близките, апросто за пропадане. Което може да стане началото на нов път, ако полагате усилия да се спасите и да възстановите справедливостта.