На всички рано или късно ни омръзват непрестанното препускане, неотложните ангажименти, безкрайното бърборене на хората около нас, технологиите, сградите, ежедневието като цяло. Натежава като бреме реалността и отчаяно ни се иска да се откопчим от нея и да „избягаме“ в друг по-красив и спокоен свят.
Природата или забележителностите, свързани с култура и история се явяват нещо като спасителен пояс, в който отчаяно се вкопчваме. Възможно е обаче да се удавим в собствените си грешки, защото голяма част от нас понякога допускат сериозни грешки по време на своето пътуване или екскурзия. Ето и някои от тях:
Замърсяването на околната среда
Винаги ме е отчайвала гледката на смачкани фасове или захвърлени опаковки от вафли или други хранителни продукти, разположени в недрата на най-красивите природни забележителности или исторически значими селища.
Едва ли е толкова голямо усилие за всеки от нас да постави в раницата или джоба си това, което не му е необходимо, както и да го изхвърли, когато види кош за отпадъци. Все пак желанието да се възползваме от магията на природата и нейните красоти, би трябвало да означава, че я уважаваме и най-малкото се стремим да я опазваме такава, каквато е.
Липсата на предварителна подготовка
Тръгвайки на път, особено ако не сме опитни туристи, е нужно да съобразим както възможностите си с избрания маршрут, така и екипировката, с която разполагаме. Едва ли е уместно да изберем ниски гуменки за голям преход, или пък да тръгнем на амбициозно пътуване, когато физически не сме в добра форма или имаме хронично заболяване, която би представлявало препятствие в съответното начинание.
Добре е също така да бъдем с изцяло заредени телефони, за да можем да позвъним на близките си или спасителните служби, ако се наложи. Освен това е недопустимо да поемаме по пътища, които не познаваме, мислейки, че е невъзможно да се изгубим.
Няма смисъл да споменаваме многобройните случаи, в които български туристи изчезваха на опасни места в планината и за тяхното откриване се провеждаха специални спасителни акции, струващи милиони левове…Най-пресният пример е с младежи, лутащи се без туристически гид по маршрута на Седемте рилски езера. Нека не забравяме, че Природата е най-красивата, но и най-опасната изкусителка.
Проявата на егоизъм и непрекъснато оплакване
Някои хора предпочитат да дават глас на вътрешните си слабости и старателно развалят настроението на спътниците си. Всеки е чувал за претенциозни „туристи“, които не се наслаждават на гледките, досега с природата или уютните хижи, а търсят лукс, удобства и изобщо други несъвместими със средностатистическата екскурзия глезотии.
За някои е непосилна задача да бъдат точни, когато се урежда час за среща на дадена група или се организира самото пътуване. Тези хора може съвсем спокойно да закъснеят, оплаквайки се, че е твърде рано, да драматизират със здравословното си и физическо състояние, стараейки се да привлекат вниманието върху себе си или непрестанно да мрънкат за едно или друго естество от провеждащата се екскурзия.
Понякога тези недоволни хора са разочаровани от нещо или някого другиго, но си го изкарват на тези, с които са, а така вгорчават не само собствената си почивка, но и тази на другите.
Пътуването ни позволява да откриваме непрекъснато нови хоризонти, които да разсеят мъглите, заседнали в дните ни. Не можем обаче да разчитаме не незабравими преживявания, когато самите носим хаос и мрак. Когато тръгваме на път, е добре да изоставим всички ненужни претенции, егоизъм и невежество, и да тръгнем уверено в посока на физическото си и духовно пречистване.
Автор: Светослава Хараламбова